Хелън

best friends are

2012-01-27T13:44:00.000+02:00

Invidia

2012-01-21T19:38:00.000+02:00

Hyacinths to Feed the Soul

2011-12-31T12:38:00.000+02:00

If of thy mortal goods thou art bereft,
And from thy slender store two loaves alone to thee are left,
Sell one, and with the dole
Buy hyacinths to feed thy soul.

Moslih Eddin Saadi, Gulistan (Garden of Roses)

Продължителната сага на моето наводнение

2011-12-28T10:43:00.003+02:00

ОК, не съм писала отдавна, но това не е защото ми липсва вдъхновение. Напротив. Последно циврих на шестнадесети декември, когато се събудих през нощта от дъждовните капки. Не е истина просто. Млада съм за невротичност. И никога не съм била привърженик на активното очакване на края на света, който ще настъпи след точно пет минути.

На сутринта (по обяд) разчистих и отидох да се видя с една приятелка. След това пристигнаха на гости леля ми и братовчедка ми. Братовчедка ми от ученичка се явява на всякакви кастинги. Хубава е, чаровна е и обича да пее, и да е на сцена. Наистина много ми се иска да си намери мястото в тази среда. А леля ми със самото пристигане се зае с отварянето на един голям сак от който започна да вади:

1) престилка в цял ръст - да бе! аз готвя :)

2) тенджера под налягане - огромна е, Мишо - ще влезе цял октопод

3) една много красива кутия за бижута - да, сигурно щях да я набия ако си бяхме останали само до тенджерата под налягане :)

След това, на седемнадесети оставихме братовчедката на кастинг - да се забавлява и с леля ми също се отправихме да търсим забавления... Към три следобед решихме да си я потърсим и тогава установих тъжната истина, че навън вали отново. Ама като из ведро. Представих си какво става у дома... Все едно - братовчедката се беше класирала за втори кръг, който се проточи до шест и половина вечерта. През цялото време не спря да вали.

Като се прибрахме у дома, ами да кажем, че всички престилки бяха мокри... Отидох при домоуправителката - не ми отвори, излезе в коридора, погледна през шпионката и не отвори - толкова бях шокирана от подобно не мъжко поведение, че си поседях пред вратата и настойчиво си позвънях известно време. Но и тя не се дава. Отидох да търся един от другите двама членове на съвета - не онзи, който ме баламосва от сума ти и време, а третия - последната ми надежда. Да му се не види - той вярно се оказа правилният избор. Защото свърши работата. Качи се с мен до апартамента на шестнадесетия етаж, където всички подозирахме вече, че е проблемът. Взе телефона на собственичката от наемателите й и успя да я убеди в разгорещена дискусия по телефона да дойде и да каже какво ще се прави. След това след още хиляда кандърми беше премахнат един фазер и установено ДУПКА между двете части на тръбата. Дупката я видях на снимка - не съм се мъкнала и аз при дискусиите с тази жена. Но накрая се наложи аз да ида да пиша протокол с нея и да плащам на майстора (с пари на блока). Гласуваха ми доверие, че ще се справя с тази отговорна задача да не влизам в излишни пререкания и дори ако може да не се издавам, че съм от потърпевшите. Жената е лабилна - както каза комшията от тринайстия етаж: "Тази е по-луда и от мен." Така че, дупката я оправиха за има-няма 3 часа, докато валеше миналия вторник. Майсторът на госпожата от шестнайстия етаж има железни нерви. Евала му казвам. А сириецът - наемател само ми смигаше докато тя се суетеше около горкия човек, покачен на кухненските шкафове, който се опитваше да си измъкне отвертката с магнит на връв. И евала още веднъж на този съсед, член на съвета на блока, който свърши основната работа за да се реши проблемът най-накрая. Поне е решен засега.

Междувременно, аз реших да предприема паралелни действия миналия понеделник (деветнайсти) и да пусна уведомление за щети пред застрахователите. Щастлива съм да съобщя, че в четвъртък в шест и половина вечерта дойде един експерт да направи оглед. Този експерт ми се обади преди това два пъти за да промени часа на уговорката и за да ме разпита как да стигне до моя блок с градски транспорт. Хелоу - има бгмапс - доставчиците на пица как намират адреса?

А вчера? Вчера един друг господин ми се обади, честити ми Коледа и ми каза да си сканирам нотариалния акт и да го пратя на и-мейл адрес, който той ще ми прати със смс. РАДВАМ СЕ, че не е придошла река и не е отнесла къщата ми ... застрахователите могат с лекота да нанесат финалните удари и да те довършат на място.

2011-12-16T03:50:00.002+02:00

На мен пак ми вали в кухнята ... за пореден път и си мисля, че направих грешка. Трябваше още миналата година вместо да купувам жилище, да напусна работа и да си живея живота по друг начин. Умът ми не го побира, че хората могат да бъдат такива говеда ... това също като онези филми от социализма.

Отново промяна

2011-10-24T22:58:00.002+03:00

Смених пак дизайна на блога. Онзи ми харесваше много повече, но нещо даваше дефекти.
За това временно отново към тази скука с тревичките :) Докато от блогър оправят динамичните изгледи.
А и май имам намерение отново да почна да пиша редовно, а за редовно писане си трябва и хронологичен дизайн.

Дъжжжд

2011-10-13T22:15:00.004+03:00

Днес беше гаден ден. Започна с това, че бяха обявили, че ще спират водата между 9 и 11 сутринта ... и не я спряха! Не ги е срам!
Но следобед заваля дъжд. Изключително силен ... и аз зачаках да прокапе през гипсокартона...Обаче не! Прокапа директно през едната луничка, а след като я издърпах, се изля ... беше страшно - един леген се напълни за много кратко време. Сълзеше и отстрани по стената - отдолу по шкафовете. Качих се отгоре да се обадя на съседката - тя не беше забелязала, докато не й казах. Какви са тези хора? Слязох долу ... И другата съседка не беше забелязала. Какви са тези хора??
Знам, че има проблем отдавна. Но не знам как да го реша. Щото ми отговарят уклончиво. И все ми се обяснява, че някой друг е виновен: "Ти знаеш ли го оня белия Кайен долу?... Той не пуска никой у тях. Ние сме пробвали и преди..." И всякакви други теории и купища несвързана информация като кой какви лекарства пие.
Очевидно минава някаква тръба, която отвежда дъжда от покрива през средата на блока. Там, където са отдушниците. И едните вертикални щрангове. Течове, обаче, няма при всеки дъжд, а само при много силен дъжд - много литри на квадратен метър за кратко време.
С колко хора говорих и преди, и сега. Дори, преди малко, след девет и половина, се качвах по етажите пак да се обяснявам. А и да съобщя на тази над главата ми, че пак тече, да се включи в изгребването ... Пак не беше забелязала ... А единствения член на управата на блока, който намерих, ми съобщи, че за пръв път чува. Как за първи път? Аз успях да разбера, че явно от години го има този проблем.
В резюме тези, които са потърпевши, се ослушват и търпят, а тези, които се водят в съвет или каквото е там ...ами те... (хм! що ми хрумват все вулгарни изрази?!)

Нов дизайн

2011-09-30T11:46:00.003+03:00

Смених дизайна на блога преди два дни. Много ми харесва. Показах го на много хора. Понеже повечето хора, които познавам, имат нездраво влечение към структурата, получих доста негативни отзиви.
Други пък го харесаха. Ниити много го хареса. Не че Ниити чете български :)

"I love it! It's really cool, and very engaging.

I adore this little creature: http://just-helen.blogspot.com/2011/07/blog-post_20.html

Thanks for sending me link.

... ... ...

Going to go back to your blog now and look at more pictures. Love the format."

И моята жабо-котка е харесала, като деликатно я е нарекла "същество". Ниити е чудесен човек.

А относно дизайна на блога, още едно негово предимство е, че горе вляво има лента, която позволява да се промени изгледът според предпочитанията на четящия / разглеждащия. Хей, читатели/ разглеждащи това не ви ли дава повече опции отколкото всеки друг, конвенционален блог с предварително зададен и фиксиран формат от пишещия?

Miracle Worker

2011-09-17T12:15:00.000+03:00

Никой не го видя това в G+

Затова и тук:

:)

Illuminated

2011-08-04T12:55:00.001+03:00

Easy Please Me

2011-07-22T22:37:00.002+03:00

Тази мацка я видях днес в Google+. Много ме кефи. И да това е акцент от южен Лондон.

Now one thing I can't stand is arrogance,
There is no way we would ever get along,
But one thing I love is confidence,
And humility to know when you've been wrong.

Now I love a bad boy mentality,
But I don't want to be visiting no jail.

Моята котка

2011-07-20T11:01:00.001+03:00

Реших да ви покажа моята жабо-котка или котко-жаба.

Стани да седна!

2011-07-19T18:48:00.003+03:00

Днес реших да се отдам на екстремни преживявания и да ида до Бизнес Парка точно в най-голямата жега. С метро и автобус 113. Ооо, автобус 113... за него си трябва отделна публикация... Чудя се само - как ходят на работа тия хора всеки ден?!
Дотътрихме се някакси и аз се втурнах веднага към Онда за да си купя скъпа вода и лимонада, и да седна на хладно. За съжаление, компанията ми предпочете да седнем отвън под претекст, че му е нужно малко да се аклиматизира, защото по цял ден е вътре в офиса на климатик. Според мен, освен това, навън му беше по-лесно да оглежда жените.
След като си изпих лимонадата и водата, и поговорихме малко за минали неща, и неща, които вече не ме вълнуват, аз си тръгнах пак по обратния път. Пак с автобус 113, който за щастие дойде веднага на спирката. Избрах си седалка до пътеката, а не до прозореца за да минимизирам излагането на слънце. Но още на следващата спирка шофьорът ни свали и ни каза да се прехвърлим на задния автобус. Избрах си същото място. По това време на деня нямаше много пътници и имаше много свободни места (е, вярно, предимно на слънце, ама то все тая в този автобус). Малко преди метрото в автобуса се качи една странна птица, бухна си чантите на седалката пред мен и почна да ме гледа втренчено. Гледай си ме - ти си със слънчеви очила, аз съм със слънчеви очила - може да откараме така цял ден.
- Вие на предпоследната спирка ли ще слизате?
Това е един много странен въпрос. Освен всичко друго, 113 върти в кръг и е твърде относително да се каже коя му е последната спирка. Да не говорим за предпоследната.
- На последната. - (глупачка!!!)
Пауза.
- На последната... Аз ще слизам преди Вас така че...
- Искате аз да седна на слънцето, а не Вие? Добре. - премествам се аз, в крайна сметка няма какво да го усукваме излишно.
- Освен това, това място е за инвалиди, така че... - на бабката не й хареса моята откровеност.
- Ох, добре, госпожо, аз ще ида да си намеря друго място - скочих аз веднага, защото ми е правило да не седя твърде близо до индивиди със съмнителна аура.
Веднага момчето на задната седалка се метна жертвоготовно на мястото до прозореца и ми кимна да седна до него (Нека ти, стара чанто!). А бабката продължи да си мърмори:
- Намерете си! Добре ще направите.
След това почна да си вдига полата и да се наглася на седалката, благодарение на което ние й разгледахме гащите. Ама кой сяда директно върху седалките в автобуса?!?!
Честно казано, аз имах намерение да ида да седна доста по-далеч от нея, но момчето ми предложи собственото си място и нямаше как да откажа. Добре, че слязох малко след това. Преди нея, разбира се.

Майстор

2011-07-14T11:23:00.006+03:00

Що мъже се изредиха в новата ми къща, що майстори... Но този, който дойде днес, обра точките. Аз като си помисля абсолютно всички от фирма явор, които са идвали да монтират нещо, са изглеждали добре. Някои бяха хрисими, други забавни, а трети откровени простаци. И всички - млади. Последните, които идваха си оставиха ръцете ("Явно много са бързали колегите да си тръгнат") и се наложи сега след повече от половин година пак да правя рекламация, че шкафът изведнъж поувисна на една страна.
И дойде днес един пич. Не, не на двайсет. Предполагам, че на повече от 35, макар че, то, в днешно време може ли човек да прецени правилно. С татуировки по ръцете и краката и с любезно държане. Оправи шкафа. Аз помагах. След това го задържах още малко за да оправи и етажерките.
И след това го изпратих да си ходи. Сега ще чистя и ще разнасям пак книги от едната в другата стая. После, трябва да видя кого да помоля да ми помогне пак с преместването на телевизора.

Here, Here

2011-07-12T10:29:00.004+03:00

Тук съм. Не съм избягала. Все още. Просто, активно си почивам. Отстранявам дефекти по новата си къща. Но не смея много да се оплаквам след като придобих бегла представа за дефектите по новата къща на една приятелка. И като казвам "къща", в нейния случай имам предвид къща.
От друга страна, този нов живот е изключително занимателен. Например, със сигурност затвърдих хипотезата, че майстор никога не пристига в определения час. Или много по-рано или много по-късно. Любимото ми е, когато ми се даде интервал "от 10 до 12", да дойде в 12.10, когато аз вече почти съм се обадила на следващите в нета. Второ наблюдение - хората... не фирмите си дават координатите в интернет, а после се чудят откъде им имам телефона. Също така, на страницата си обещават, че ще реагират до половин час, по телефона ти дават някакво време след два часа, а накрая пристигат след четири. И правят диагностика с фенерчето на телефона през дупката на луничката. И ми казва: Ама то е сухо вътре. Да бе, това е чудесно, че сега е сухо, но при следващия голям дъжд пак ще прокапе през гипсокартона. Нали затова съм те повикала. Да диагностицираш... О, и ми счупи и луничката. Добре, явно този проблем ще го оставя за малко настрана, докато намеря наистина кадърен човек. Което ще стане с питане. Добре, че не вали.
При един друг проблем, подходих по друг начин - обърнах се към човек от блока, в който живея. Той намери трансформатора и ме прати да купувам нов, както и лунички с по-малка мощност. След това, дойде да ги смени. Ама ако си мислите, че не се изпоти. Пет пъти се качва до у тях си, последния път за изолирбанд. И ми потвърди предположението, че са ми сложили наистина смотани фасунги-еднодневки за тия лунички. Не, че аз съм нещо дефектна и не успявам да ги напъхам. Напротив, сега си мисля, че аз съм много способна щом съм успявала. Той, сега, при подмяната на луничките с такива с по-ниска мощност, на 2 от 4 им смени и фасунгите, а третата я наби. Този майстор ми стана наистина много близък. Жена му ми отвори по прашки една неделя по обяд. Да и се ненадяваш - с дрехи изглежда толкова скучна.
Ами... Аз продължавам.

Особено мило

2011-06-28T13:27:00.003+03:00

Днес ми стана особено мило. Шефът на IT Operations ме срещна по коридорите и каза:
- Ти докога си, душата, тук?

А малко след това срещнах един друг директор при асансьорите:
- Чувам разни работи...
- Верни са.
- Трябва да дойда да те видя.

Има хора, на които ще им е мъчно за мен. За мен си. Аз ще им липсвам. Защото ме харесват. Въпреки че не си пием кафето всеки един... или дори веднъж в месеца... Не се лигавим по телефона и комуникираме най-вече по работа. Те не са шокирани от моето решение и не ронят крокодилски сълзи. Напротив, мисля, че се радват. Аз също заради тях... заради тях, самите, и на мен ми е малко мъчно, че напускам. Но както и обясних на една сладурана (която нямаше никакъв опит с напусканията) преди около месец:
- Спокойно, те приятелите от работа си остават и след това... Моите си стоят.

Наистина голямата новина

2011-06-23T16:20:00.002+03:00

Наистина голямата новина от тази седмица е, че пуснах предизвестието в понеделник. Още по-хубавото е, че се разбрахме по взаимно съгласие да напусна още от първи юли. Не мога да се нарадвам.
В чест на това голямо събитие отворих блога за да видя какво съм писала по този повод преди три години. И за да ви го покажа:

Едно
Две

Има и други, повече или по-малко свързани. Забележителното е, че въпреки всичко аз си издържах. Цели три години. А зъболекарката се чуди, че не подскачам като ми дълбае зъба.

Мармарис - втори опит

2011-06-17T16:58:00.006+03:00

Не е минала и седмица и вече забравих, че съм била на море. Сринах се нещо като се прибрах - разболях се. Аз и там си бях болна - гърлото ме болеше и кашлях ужасно, но не обръщах внимание - не пропуснах нищо. Освен, може би, малко сладолед и коктейли. Но в морето, което беше студено и в басейните, които бяха студени, се къпах. Освен това, ходих на една убийствена екскурзия до Памуккале.

Много хубаво беше, но много кратко. За мен една седмица на море е малко. Аз обичам да се отпусна и да вляза в някакъв ритъм на ходене на плаж рано сутрин и късно следобед. В това отношение хотелът беше перфектен. Той целият е в един много добре подържан парк (гора с иглолистни дръвчета)с много, ама наистина много цветя. Има един основен басейн с детски басейн до него. Отделно има детска зона с плитко басейнче. Аквапарк. А също и релакс басейн, където не гърми музика и не се допускат деца. Има и собствен плаж. Е, сега морето не е като нашето море, но хората са насипали чакъл, направили са кей, сложили са шезлонги и има един много приятен дневен бар.

Има и спа център. С басейн :)
Най-хубавото беше, че нас ни ъпгрейднаха в един king suite със собствен басейн:

Не ми се налагаше да ходя много надалеч за да вляза във водата. Морският плаж също беше наблизо.

О, трудно ми е да разкажа всичко, както и да избера най-подходящите снимки. Ходих и на една друга екскурзия с лодка - по река Далян. Там видяхме ето тези морски костенурки, но тях не успях да ги снимам. За кратко се показват. И да, наистина, са много големи. Мазахме се с кал (имам снимки, но са на хартия), топихме се в серен басейн и посетихме плаж с истински пясък и топло море.
А едната вечер взехме велосипеди под наем и отидохме да разгледаме и съседния курорт Ичмелер. Не бях се качвала на колело от двайсетина години. Истина е, не се забравя.
Честно казано, аз десетина дни спокойно бих си стояла и само в хотела. Та те останаха непосетени и неопитани от мен неща в него.

ju

2011-06-17T15:09:00.003+03:00

Обещах на @ju да напиша една положителна статия за него.
Това е @ju. Ju е мъж. Да, знам, че на профилната снимка има жена, но ако се загледате по-внимателно, ще видите, че това е Аврил Лавин. Той явно й е фен. Готина е мацката, но чак пък да й бъдеш фен... Все пак не е Майкъл Джексън или Металика.
Ju не прикрива факта, че е мъж. Зачетете се малко в туитите! Другото потенциално объркване около неговата туитър персона е, че честичко му пишат фенове на justin bieber. Мисля, че на него така му харесва - животът му да е усложнен. Идея си нямам каква зодия е, макар че много прилича на Дева.
А това е котката на ju - Ива. Добре де, това е котката на ju и жена му, защото не ми се вярва той просто да се е прибрал една вечер и да е казал:
- Скъпа, хайде да си вземем котка.
Е, може и да го е казал - и аз като всички останали хора се подавам на стереотипи.
Ива е красива котка (британска синя), но мен малко ме стряска с тези оранжеви очи. На снимките, на които е спяща, е много хубава.
Ju има блог със снимки на жени. Блогът е по-скоро хубав. Естетски. Жените са красиви, снимките също. Има много снимки на лица. А също и много снимки на ... хубави бански костюми, бельо и обувки. Моля ви не цъкайте на двата линка горе вдясно! Освен ако не сте мъж и не търсите точно това.

Disclaimer: За тази поръчкова статия са ми обещани две кафета.

Мармарис

2011-06-12T23:28:00.003+03:00

Тази вечер загубените ми комшии пак си правят чалга-вечеринка. Горките деца - от малки ги приучават на простотия. Реших, че е напълно безсмислено да се опитвам да спя (то и не ми се спи особено) и е по-добре да се отчета малко къде ходя.
Ходя... Ходих на море - Мармарис.

Страхотно беше. Много, много хубаво. Но се върнах болна и сега кашлям, кашлям и се ядосвам на простотията на комшиите. Може би, друг път ще разкажа с повече подробности :)

Кой сега си живее в собствен свят, а?

2011-05-30T10:29:00.003+03:00

Много ми е смешно, когато хората започват да ми казват, че живея в свой собствен свят или да използват твърдения, които го намекват, като например: "Грозното е част от света. Трябва да се приема! Наивно да се смята, че то не съществува" или "В днешно време... парите, стресът...животът е такъв, че няма как единият да не изневери в една дълга връзка. Едно време е било друго. Тогава е можело"...Хммм. Хмммм.
Нека да оставим настрана тези твърдения и тяхното оспорване и да се концентрираме върху живота на хората, които са здраво стъпили в действителността и изобщо не живеят в свой собствен свят.
Пример 1: Градски транспот - тичане за трамвай, тичане за метро, преминаване през хората, които кротко си стоят на съответната спирка ... На моята метростанция основните тълпи от трудещи се се придвижват в противоположна на мен посока, т.е., когато аз се качвам в метрото, те слизат, а когато аз слизам, те се качват. Обмислям вече сутрин да вземам с мен един по-дълъг прът с камбанка пред мен, с който да давам сигнал, че слизам по стълбите към перона за да ми оставят все пак един тесен коридор, по който да се придвижа... А вечер ще го използвам за да разбутвам тълпите пред вратите на спрялото влакче за да мога да изляза...
Пример 2: Залата за спорт - влизам вътре заставам си на удобна позиция, съобразена с останалите жени и обхвата на собствените ми ръце и крака ... и в последния момент влиза някоя фръцла и застава ... в обхвата на собствените ми ръце и крака... а в другия край на залата има един доста голям свободен участък... Ако пък си дошла на спорт и смяташ да се криеш зад другите, защото може да не можеш да направиш нещо като хората, ами по-добре не идвай тогава, защото следващия път аз няма да се преместя на празния участък, а ще си остана на мястото и ще ти метна 2-3 ритника за да се научиш... може и да те одраскам.
Пример 3: Непоискани съвети - брат ми ме съветва как да се погрижа за цветята си така, че да оцелеят една седмица без да има кой да ги полива. Съветва ме да спусна завесите за да не ги нагрява слънцето директно, но все пак да влиза някаква светлина. Скъпи братко, ти знаеш, че аз имам плътни щори - похвалих ти се, когато ги сложих, показах ти ги и наяве, на снимката с цветята, която ти пратих, непосредствено преди да ми дадеш съветите си, се виждат спуснатите щори. Или приятелка ме съветва да ида да си купя нещо от Мола щото имало еди каква си промоция - например, телевизор (тогава беше времето на телевизора). Приятелката ми знае, че аз не шофирам. Но ми предлага да ида до Мола на Цариградско, решавайки сложна транспортна задача с градския транспорт или (не дай, Боже, такси!), при положение, че до Бизнес-парка има Технополис, до който мога да ида в обедната почивка и че с метро мога да стигна твърде лесно и чисто и до ЦУМ и до Мола на Стамболийски, където пък има Техномаркет. Друга приятелка, още по-зле, ми предлага да ида да си направя ноктите на Шипченски проход. Съшата верига има салон на две крачки от метростанцията на Младост 1.

Зайо Байо

2011-05-26T10:27:00.002+03:00

Ето го моят нов розов лаптоп. Имам го вече от няколко дни, но все още не съм сътворила публикация. Може би съм излязла от ритъм. А може би просто много ми се спи. Времето ми влияе. Чувствам се уморена и само налитам на сладкото и по-специално на шоколада. Вчера на пилатеса както си лежах на постелката започнах да се прозявам, прозявам и така ... другите изкараха няколко серии упражнения, докато аз се прозявам. Е, другите е силно казано, мисля, че както винаги само инструкторката си изкара цялата рутина от край до край.
Пожалвах се както обикновено на приятел от работата. Той първо ми каза: "Я се стегни!", а после като му споделих разни подробности, започна да се смее. То си е за смях. Или човек трябва да ги вземе насериозно нещата и тогава ще почне да се ядосва или да се посмее.
Един друг приятел ми обясняваше, че никога не се научил да учи, защото е проговорил на 6 месеца, започнал е да чете на 3 години, а в първи клас те го занимавали с разни ченгели да пише:
- Аз съм бил гениално дете ... и затова като съм пораснал съм станал посредствен възрастен.
Същата работа и при мен тук... не полагам никакви усилия, закъснявам, опитвам се да не слушам внимателно безсмислените дискусии, които се водят и пак като ме въвлечеш в някакъв служебен разговор или среща имам какво да кажа. Ей така от въздуха. Даже това, което казвам е по на място от това, което казват някои други хора, които досаждат на всички с усилията, които полагат.
Опасявам се, че и аз ще стана посредствен възрастен.

Флуктуации

2011-05-19T11:22:00.003+03:00

Разочаровам феновете си защото не пиша напоследък в блога. Но аз съм човешко същество - преминавам от време на време през разни фази. Като, например, фаза на избор на лаптоп за вкъщи. След всички съвети, препоръки и предупреждения на специалистите, аз съвсем се панирах.
Знаете ли какво ми казаха майсторите, които се опитваха да възродят стария? Че не можели да определят кой елемент дава дефекта...Върнаха ми парите за предишния ремонт и ми казаха, че компютърът може и да тръгне, може и да не тръгне. Пробвах го веднъж - не тръгна. Нищо, де. Време е за нов. В основата на стреса е, че аз всъщност не съм много уверена за какво точно ще го ползвам. Може би, ще го ползвам за по-комплицирани неща от това, за което го ползвам в момента. Но това са бели кахъри. Елементарни спирачки - отдавна съм се научила да ги преодолявам. Другата ми дилема е по-различна - деловите костюми с пола - наистина много добре ми стоят и наистина има един магазин, в който мога да си купя бол. Но защо са ми още? Това са корпоративни дрехи - подходящи за CEO, одитори, консултанти или търговци, които искат да ти продадат нещо. А аз нямам афинитет, стремежи и амбиции в тези области. И да стана CEO, ще стана CEO на себе си, а пижамите също много добре ми стоят.

ъпдейт, ъпгрейд

2011-05-02T15:54:00.004+03:00

Аз съм леко обездвижена (казано фигуративно!) тия дни защото малко преди Великден лаптопът ми отново изгоря. Разбирам го - вече е четиригодишен, а аз още от самото начало го взех с малко рам и уиндоус виста. Ами такива бяха възможностите тогава. Много добра работа ми свърши. Сега, въпреки всичко, брат ми ще го занесе пак на онези момчета, които го оправяха преди месец и да видим какво ще направят. Но междувременно аз реших да си купя нов. Както и с всяко друго нещо, всеки, когото попиташ за съвет, ти дава препоръки според собствените си предпочитания. Но аз започнах вече да се ориентирам и да се надяваме, че ще направя правилния избор. Правилния за мен (знаех си аз още на времето, че тази рам е малко). Никой, обаче, изглежда не разбира колко е важно да бъде розов... и лек.
Нещата допълнително се усложниха защото миналата седмица се разболях. Както си ходех наперено по улиците доскоро и разправях на всички колко е хубава пролетта и къде го видяхте това студено?, така изведнъж ... цялата ми напереност изчезна. Никак не обичам да съм болна. Аз не бях толкова зле, че да ми е мъчно за мен, но се чувствах действително обездвижена, ограничена. Трябваше да се навличам с купища дрехи, ставаше ми лошо, трябваше да посядам сегиз-сегиз като бабите и да си почивам. Печката и климатикът ми бяха постоянно включени... искам да кажа - не едновременно, а в зависимост от това в коя стая пребивавах в момента. А банята и коридорът ми бяха едни такива студени. И ме беше страх да изляза навън на разходка. И още не съм здрава. Още не съм смела.
Най-комичното в цялата история е смс-ите, които си разменяме с колегата ми по съдба. В четвъртък сутринта аз му пратих следния: "I'll stay at home. I'm not well", а вчера (неделя) той ми отговори с "Hi Elena. I have flu and I will not be coming tomorrow. Probably on Tuesday. Pls infrom ... and... Thank you". Знам какво ще си помислите - че ми поставя задачи като на някоя секретарка. По-важно е друго. Това, че така съм го дресирала, че да ми досажда минимално.

Момиченце :)

2011-04-24T18:45:00.003+03:00

Най-готиният малък гостенин, който съм имала досега, е две-годишната дъщеря на една колежка. Момиченцата са друга работа. Знае как да се държи в обществото - няма да се срами, няма да се крие и да замеря с храна. И е много сговорчива:
- Торта искаш ли?
- Ъхъм
- Кремче искаш ли?
- ъхъм
- Искаш ли да седнеш на столчето?
- Ъхъм
Само не дава да я хранят, настоява да го прави сама. И умело ръси по себе си, столчето и пода. Абе, риба. Знаем ги ние рибите. Сговорчиви сме, само да не ни накараш да правим нещо, което не искаме.
Седи си на столчето и ме поглежда скришом изпод вежди. Само дето то не е много скришом защото очите й заемат по-голямата част от лицето. Останалото е бузи.

Много чувствителен човек

2011-04-19T13:36:00.005+03:00

Американците нали обичат да изковават термини за всичко. Като, например, много чувствителен човек (Highly Sensitive Person). Не, не става въпрос за глезлите, които тръгват да циврят веднага след като им направиш забележка за нещо. Става въпрос за хора с по-различно устроена нервна система, но не чак толкова нетипична, че да се характеризира като разстройство, които реагират по-остро на сензорни стимули от околността. Чувствителни са към шума, ярката светлина и различните миризми. Наблюдателни са и регистрират детайли, които другите не отчитат. Могат да преценят защо друг човек изпитва физически дискомфорт и да отстранят причината за това (студ, шум, светлина). Способни са и да улавят, и съпреживяват чуждите емоции в много по-голяма степен от другите хора. След претоварване с дразненията на околния свят обикновено имат нужда от почивка на тишина и спокойствие съвсем сами. Стараят се да планират деня си така, че да избегнат максимално всякакъв шум и / или дисхармония от околния свят.
Повече, например, ето тук. Официалният научен термин за тази психологическа черта е също Sensory-processing Sensitivity. Погрешно е да се смята, че такива хора са непременно интроверти или стеснителни. Тихи са.

Само да добавя също, че много чувствителните хора също така регистрират и цъфналите дръвчета и теменужките, и реагират много позитивно на неочаквано внимание, букети, дребни подаръци и други мили жестове:)

Среднощни мисли

2011-04-15T23:42:00.002+03:00

Аз малко съм зарязала блога и упражненията по писане защото си губя времето в туитър. В туитър говоря големи глупости. Добре, че са малко хората, които четат и на двете места. Поне така смятам.
Освен това, откакто Меркурий реши да се обърне наобратно ми се случват куп глупости. Аз стоически ги приемам дребните недоразумения на работа. Даже си умирам от кеф, че конферентният разговор го местят от днес за утре, та за вдругиден и накрая за понеделник. И в понеделник ако го изместят за след Великден цена няма да имат. Тъкмо и Меркурий ще се е обърнал дотогава.
Обаче нещата, които ми се случват извън работата ме шашкат до припадък. Всъщност, това е хубаво. Аз съм много отегчена вече от този спокоен живот. Единственото, което ме тормози е, че се опитвам да се концентрирам и да измисля стратегия, а не ми се получава. Изглежда имам крайна цел, но нямам таргети по пътя към нея. Имам и инструментите. Но тъпите таргети ми се губят. Май не трябва да се фокусирам толкова много в това, а леко да се разсея и така ще ги забележа. Както когато търсиш някой дребен предмет, който си изтървал на пода.
Или да разчитам отново на случайността? Както се казва в една книга, не е ясно дали ти отиваш на автобусната спирка малко преди да дойде автобусът или автобусът пристига малко след като си отишъл на спирката. Т.е. не е ясно дали си предвидил или предизвикал събитието. Но и честно казано това няма голямо значение. Важното е да си на правилното място в правилния момент.
Отивам да чета Новата социална интелигентност на Даниъл Голман. Отново. И честно ви казвам не разбирам хората, които ми казват, че се впечатлявам излишно от грубостта, бездушието и жестокостта на другите. Ние всички сме свързани.
Освен това, може да помисля малко за странните неща, които ми се случват. Мина вече първоначалният шок.

Оплакване

2011-04-13T13:31:00.006+03:00

Искам да се оплача от качеството на охраната на моя блок. Както знаете, моят блок се охранява от три страшни баби-портиерки с ей такива очила. Едната е без очила, но тя често не ме разпознава. Всичките са големи душички. Тази без очилата си остави онзи ден нейния ключ на другата специално за мен за да мога да си извадя дубликат. Извадих си. Работи. Това е чудесно.
От друга страна, вчера аз имах гостенин. Дойде към 9 и нещо - носеше торта и подарък и съобщи:
- Ваш'та баба-портиерка е много ларж.
- Що?
- Ами не ме попита къде отивам. Аз нарочно реших да не й казвам нищо и да чакам тя да ме спре.
- И не те ли попита?
- Не. Минах си най-спокойно. Тя се занимаваше там с едно бебе.
Ашколсун! Май вярно онази без очилата е най-съвестна.
След това поръчахме пица. Доставката дойде към 11 часа вечерта. Дойде до входната врата на апартамента ми. Тази мистерия аз не мога да я разгадая. Значи аз като се прибирам в единадесет и половина трябва да преживея поредица от стресове, стоейки си ей така заключена навън, на студеното, без пукнат човек да се вижда, но пък заобиколена от кучета. А когато идва някакво момче с голяма чанта (може би) за пица си се качва без проблеми до деветия етаж.
Просто вярата ми в света е преобърната вече. Не знам тази нощ дали ще мога да заспя.

Хората са такива

2011-04-11T17:30:00.002+03:00

Рибите са известни с това, че лесно си подлагат ухото за чуждите проблеми, че намират какво да кажат за да успокоят. Или просто изслушват, без да критикуват, без да ти казват ти си си виновен, трябвало е да постъпиш еди как си или не ме занимавай с проблемите си - имам си свои
Слушаш, слушаш - попиваш като гъба чуждите драми, а като споменеш, че се разстройваш от факта, че има хора, които се държат като животни, обикновено ти казват:
- Ти, пък, как не се научи, че хората са такива? Що се връзваш?
Аз се връзвам? Та, повечето от тези хора, които ме поучават така, избухват само защото някоя продавачка в магазина ги е погледнала накриво.
Също така, когато Рибите пожелаят да бъдат изслушани, разбрани и дори посъветвани кротко, обикновено ги прекъсват грубо със: стига си мрънкала, я, се стегни и т.н.
Струва ми се несправедливо. Но, хората са такива.

Мине се, не мине седмица и дойде време за спорт :)

2011-04-08T21:40:00.003+03:00

Имам една колежка. Една друга колежка, която само да й кажеш "копче"... Не, "копчето" обикновено го казва тя - постоянно й хрумват смешки. На всяко нещо има какво да отговори.
Днес бяхме само двете с нея да спортуваме. Много ясно. То, други луди има ли? В петък, всепризнатата вечер за кръчми, ние ... спортистки:
- Само двете сме днес ... и сме яли баници.
- Банички, а? Сега ще видим...
Инструкторката е готина. Ама моята колежка по едно време така успя да я разсмее и нея, че тя едва успя да продължи. Иначе ние, двете спортистки, бяхме в перфектен синхрон - това, което на мен ми идваше отръки (и откраки), колежката го бъркаше. А когато аз се обърквах, тя подскачаше уверено. Общо взето, мисля, че инструкторката си направи чудесна тренировка и тази вечер. Ама в крайна сметка на нея това й е работата, нали? Да поддържа форма. Със специален бонус - смях.

п.п. Пак има въздушна възглавница в радиатора, ама как да ида сега при онзи идиот? В интерес на истината, сутринта се бях подготвила с едни листчета с послания, които да оставя при портиерката и тя да ги предаде - едното за Венци, другото за домоуправителката. Но портиерката липсваше тази сутрин!

Хората ме натъжават

2011-04-06T22:19:00.003+03:00

Меркурий отново е ретрограден. Аз имам ужасни проблеми с комуникацията. Просто на всеки кръгъл час и ми се разсърдват 5-6 човека. Ама то това започна много преди Меркурий да се обърне.
Сигурна съм, че причината е в мен. Просто аз постоянно се заяждам с хората, обиждам ги всеки път, като им проговоря. Простак, глупак, тъпанар, идиот са обичайни обръщения и квалификации в моя речник. Освен това, снощи нарочно натисках в продължение на 30-на секунди звънеца на комшията в единадесет и половина вечерта. Също така нарочно си повредих ключа за входната врата и също така нарочно се прибирах след 10 часа в блок, в който не познавам почти никого. Всичко беше с една определена цел. Много исках да вбеся Венци - парнаджията защото това, което исках повече от всичко на света след гадна служебна вечеря е да видя как един мъж, който ме познава, е способен да ми размаха ръце в смисъл на какво, какво искаш, да ми обърне гръб и да ме остави заключена отвън. Но успехът ми беше само частичен защото след като натиснах още един-два пъти звънеца, той все пак се върна и ми отвори. И дори не ме наби. А аз напълно си го заслужавах.
Аз пък на никого не се сърдя. Не се обиждам. Просто хората ме натъжават.

Warning: Сериозна публикация

2011-04-03T09:54:00.003+03:00

Скоро ще станат три години откакто съм на тази работа и както обикновено по това време на годината безброй игли започват да се забиват в дупето ми. Три години на място, което не харесваш, са ужасно много. Безспорно парите и другите екстри са много добри. Аз затова и не смея да се пусна. Обичайната уловка. Защото разчитам на себе си за да се издържам, а дори се налага да пускам финансови инжекции и на роднините.
А и не е изобщо толкова гадно колкото беше на последната ми работа, където получавах реактивно високо кръвно налягане всеки път, когато почвахме "нов одит" или излизах на обяд със шефовете. За човек, който цял живот е бил с по-скоро ниско кръвно и е припадал в автобуси и по опашки за хляб като дете, високото кръвно изобщо не е шега работа. Усещането беше отвратително. Не можех да излизам и да сядам в сравнително шумно заведение по обяд. И ми идеше да издърпам ушите на глезещото се лапе на приятелите ми. Сама се диагностицирах и си наложих интуитивна диета - спрях кафе, сладко, солено... Общо взето живеех само на кисело мляко и успокоителни чайове. Майка ми се чудеше как не ме усмъртяват тия отвари дето ги пия цял ден и които колкото повече престояват, толкова по-силни стават.
После я напуснах тази работа. Ей, така, с три хиляди лева по сметка. И честно казано след това изкарах доста приятен и спокоен период от живота си. Правех курсове и водех обучение. Превеждах. Редактирах чужди преводи. Сумарно за цялата година изкарах толкова, колкото щях и да изкарам и на предишната си работа. Позволих си море, позволих си разходки. Всичките ми приятели решиха да се изпоженят точно нея година.
Разбира се, това, с което се бях захванала тогава, също не беше с дългосрочна положителна перспектива. И в момента, когато парите рязко секнаха, дойде и тази оферта. Всъщност, аз харесвам компанията си. Харесвам и много от хората вътре. Но има едно бодили и едни порядки, които ми пречат, да си върша работата така както искам. Не, така, както трябва. Разочарована съм и съм демотивирана. А тиковете на колегата ми вече дори почват да ми докарават физическо отвращение. Аз твърде успешно ги игнорирах преди, но всички, които си имат вземане - даване с него, постоянно ги имитират. И от толкова натъртване те вече ми действат като много силен негативен стимул.
Но истината е, че всъщност аз много отдавна съм установила, че професията на одитор и изобщо работата в голяма корпорация с цялата й извратеност, изобщо не е за мен.

Спортуващата Елена

2011-03-31T22:48:00.002+03:00

Моят нов спортен живот дето ту го има, ту го няма е обвързан с една моя колежка от работа. Тя е страхотна мацка - майка на три деца. А как кара кола и кви оф-роуд пътища знае... никой друг, който ме е возил извън бизнес-парка не ме е впечатлявал така. Най-малко пък бакшишите.
Та, ходихме днес с нея да плуваме в обедната почивка - с колата естествено - те са цели 700 метра :) Отидохме в малко по-късен час отколкото аз ходя обичайно защото моето излизане зависеше от нейното. А нейното излизане зависеше от излизането на шефа й. А шефът й е баш шефа. Влизаме в съблекалнята и китайките са вече там в полуготов вид за напускане. Този път бяха довели и детенце. Моята колежка и тя хич не ги обича тези 5-6-7-8-9 (всеки ден ставащи все повече) китайки, но на лапето се лепна и почна да го щипе и закача. Разбирам я и тя има момиченце долу-горе на същата възраст.
След това, докато се обърна и тя се беше намъкнала вече в банския и крачеше към вратата на басейна. След малко се присъединих и аз. Намерих я потопена във водата и с възможно най-нацупеното изражение. Тя също плува с глава над водата като мен. Когато била на 12-13 години са я учили да се гмурка и някакъв дебел идиот скочил отгоре й - замалко да я удави. От тогава има страх да си потапя главата под водата. А пък и с тази прическа и грим. Тя затова се и цупеше де. Защото до нея имаше един субект от мъжки пол със смъкнати гащи, който плуваше като ... тулуп. За пръв път виждам човек да плува така неумело - той беше без плавници и без падълс на ръцете, но така пляскаше, че мен ме заливаше от едната страна, докато ходех отстрани на басейна, а от другата страна заливаше плаващата ми колежка.
- Аз съм гримирана. Колко пъти ще се гримирам днес?
Освен това, в басейна имаше още един мъж и едно момиче - най-вероятно дъщеря му.
- И другото, което не харесвам - такива дълги коси, потопени целите във водата. Някои хора нямат елементарни... - а ми разправят, че аз се правя на кокона :)
Бухнах се и аз. После дойде още един мъж. Забавно беше - гърчим се всички в единия край и се заобикаляме и изчакваме да направим по някоя дължина, а в другия - пляскащият човек със смъкнати гащи.
- Този разваля удоволствието на всички ни - това го каза бащата на момичето със свободно разпуснатите коси във водата (ми права е колежката, спор няма)
Плаващият, пляскащ човек със ... по едно време спря да прави дължини (и да пляска) и започна да се набира в единия край на коридора за плуване.
- Хората тренират, Елена. Не са като нас да се плацикат
Доста се позамислих дали да не почна да плувам зад гърба му докато той се набираше. Щото аз ги правя понякога тия неща. Голямо съм перде. Но не се чувствах някакси сигурна. Не ми се искаше да го стряскам. Може да се удави. Или съвсем да му паднат гащите. Направи още една дължина и почна да се набира в другия край. Аз се опънах на повърхността на водата и почнах да го наблюдавам. По едно време го видях, че си вдига гащите нагоре и ми стана ясно, че ще излиза най-накрая. Още докато той излизаше от водата и аз вече се бях настанила на неговото място. Колежката ми ме инструктира:
- Почвай да пляскаш!
Поплувахме и после в съблекалнята, докато аз още се борех с чорапогащника, колежката съобщи:
- Я готов - ама как го прави тази жена? аз също не съм от бавничките.
- То и аз .... само роклята...
- Не. Ти просто нямаш три деца.

Цупя се

2011-03-29T21:27:00.002+03:00

От началото на тази година аз съм много серт. Или някой се е вселил в мен, или става въпрос за някакъв специален транзит, или за вторични прогресии. Не знам.
Факт е, че съм много крайна и не толерирам вече толкова много близките и приятелите си. Съвсем официално съобщавам, че се сърдя на моята дружка - скорпион. Пропусна да ми се обади на рождения ми ден. Не се обади и по-късно. Знам, че е под жестоко напрежение. Но аз се сърдя. Не съм doormat. Това е.

Виваком

2011-03-29T18:02:00.006+03:00

Моят блог е изключително скромен. Но трябва да ви уверя, че най- много хитове от търсачките идват именно по теми като Виваком.

И в туитър не съм много популярна, но снимката ми е секси и последователите ми се увеличават в геометрична прогресия.*

Виваком се опитват сериозно да ме ядосат:

"Уважаема ...,

Във връзка с Вашето запитване, бихме искали да Ви уведомим, че Вие не сте титуляр на посочената услуга.

Съгласно т. 46.4 г. от „Общите условия на договора между VIVACOM и абонатите на услуги, предоставени чрез обществената далекосъобщителна фиксирана мрежа на дружеството”, VIVACOM има следните задължения: да не разкрива и/или разпространява на трети лица информация, предоставена му по повод изпълнението на договора и настоящите Общи условия, освен ако страните не решат друго. Информация на трети лица се предоставя само в предвидените от закона случаи.

Благодарим Ви, че използвахте онлайн канала на VIVACOM!

Aко имате допълнителни въпроси, моля попълнете контактната форма тук."

А тях никой не ги обича.

Освен това, горкият ми бивш хазяин - титуляр по сметката има вече инсулт и инфаркт отпреди. А те сериозно се опитват да го убият заради едни 200 лева.

Така че очаквайте скоро нова публикация с всичките й детайли. А след това ще обмисля и къде да я пусна. Като нищо мога да използвам и нашия ПР.

Още по темата:
Виваком ми честити празника
виваком, виваком, виваком, виваком, виваком

*броя и руските ботове :)

Как различните зодии приемат мисълта, че са умрели?

2011-03-29T14:21:00.000+03:00

Овен: "Искам да говоря с управителя! Веднага! Мъртъв ли съм?! Не съм си и помислял, че може да ми се случи... Ами добре, тогава искам един кристален дворец върху облак с бяла светлина като онзи там!"

Телец: След като напусне тялото, Телецът осъзнава, че така остава без стомах и веднага се връща в него... И остава скептично настроен цял живот!

Близнаци: "Тук е страхотно... Направо приказно! Какви чудесни дворци, какви прекрасни облаци, колко светлина! Веднага ще звънна на близките ми, за да им разкажа... Каквоооо? Тук няма телефони ли?!? Връщам се!"

Рак: "Въобще не ме интересуват фактите! Раците живеем по 125 години! Точка."

Лъв: "Нееее, не съм мъртъв! Не съм, не съм, не съм, не съм! Какви са тези хора с крила и бели мантии? И защо пеят? Не са в правилната тоналност! Мога да пея по-добре от тях! Този пък кой го направи диригент..."

Дева: След като е работила неуморно 60 часа, девата се възнася, преминавайки през изключително добре почистен тунел... Тъкмо й харесва, когато се сеща колко много ще липсва на близките си и моментално се завръща в тялото си. Първото нещо, което прави, когато се пробужда, е да погледне колко е часът.

Везни: "Я! Какъв красив тунел... А това в края Исус ли е? Ами ако е Мойсей? Да вляза ли в тунела? Да се върна ли? А защо пък да не си остана тук? Имам идея! Ще си направя агенция за запознанства на самотни души... Да я реализирам ли?"

Скорпион: "Ние скорпионите имаме поне девет живота... Една смърт не може да ме уплаши... А и какво по-хубаво от един астрален секс, докато пътувам през тунела на светлината?"

Стрелец: "Хаха! Баси якото, човек! Издигам се... Хахаха! Много е забавно! Не, изобщо няма да се връщам обратно в тялото си, толкова време се опитвах да изляза от там... Колко съм любопитен сега, ако знаеш! Дали отделните религии са в отделни видове рай? Хаха! Представяш ли си? Ииии... много готин тунел... Хахаха! Супер яко!"

Козирог: Изключително трудно е да се внуши нефизическо съществуване на козирозите... Ето защо в рая всички получават голям наръчник с инструкции, съдържащ специална глава "Как да станем милионери в астралното пространство" и подробен SWAT-анализ на живота им.

Водолей: "Това ли е раят? Ами той изобщо не е организиран... И е скучен... Пълна мизерия е това! Къде мога да подам молба за ада? Там поне правилата са направени, за да се нарушават. " ...след което отива в Рая и започва серия кампании за реформи и подобрения.

Риби: Повечето риби рядко обръщат внимание на това, че са умрели. Някои индивиди имат смътни спомени за това как крилати същества в бяло са им казали, че са объркали пътя и (и за съжаление е недовършено :))

днес по пощата получих порция зодиакален хумор и реших да си наспамя блога :)
най-вероятно само на мене ми е смешно :)

Каква е молитвата на вашата зодия?

2011-03-29T14:19:00.000+03:00

Овен: "Боже, дари ме с търпение... И си го искам ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ?!!!!"

Телец: "Боже, дай ми сили да променя живота си... ама не веднага!"

Близнаци: "Ей, Боже (или Богиньо)... Кой си всъщност? Какъв си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога да си го представя..."

Рак: "Отче наш, знам, че не бива толкова много да завися от теб... но на кого друг да разчитам за важните неща в живота?"

Лъв: "Ей, тате, знам, че съм любимото ти хлапе и се гордееш с мен..."

Дева: "Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път."

Везни: "Господи, знам, че е крайно време да взимам решения сам, но искам да знам: какво мислиш ти по въпроса?"

Скорпион: "Боже, помогни ми да простя на враговете си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!"

Стрелец: "О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни, вечен Боже! Моля те за сто милионен път - помогни ми да не преувеличавам!"

Козирог: "Отче наш, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"

Водолей: "Господи, едни казват, че си мъж... други, че си жена... А аз казвам, че всички имаме по нещо божествено! Така че, защо да ти се молим въобще?"

Риби: "Отче наш, ти, който си на Небето... Понеже животът е гаден и смятам да му друсна една стограмка, нека тежкото ми пиянство и махмурлукът след това бъдат в твоя чест... Наздраве и амин!"

днес по пощата получих порция зодиакален хумор и реших да си наспамя блога :)

Типичен коментар след секс?

2011-03-29T14:18:00.000+03:00

Овен: "Хайде пак!!!"

Телец: "Ама как огладнях! Подай ми пицата."

Близнаци: "Къде е дистанционното?"

Рак: "А кога ще се оженим?"

Лъв: "Бях страхотен, нали?"

Дева: "Трябва да изпера чаршафите..."

Везни: "Ако на теб ти е харесало, значи и на мен ми хареса."

Скорпион: "Хмм... да те развържа ли?!"

Стрелец: "Не ми се обаждай... Аз ще ти се обадя!"

Козирог: "Имаш ли визитка?"

Водолей: "Искаш ли да пробваме нещо лудо другия път... например да сме голи?"

Риби: "Ъъъ... Как ти беше името?"

днес по пощата получих порция зодиакален хумор и реших да си наспамя блога :)

Какъв домашен любимец подхожда на вашата зодия?

2011-03-29T14:17:00.000+03:00

Овен: "Всичко, стига да е пълно с енергия!"

Телец: "Костенурка. Бавна, не й трябват много грижи и няма да изяжда храната на собственика си."

Близнаци: "Папагал... Има ли нужда да казвам нещо повече? Естествено, че има...."

Рак: "Каквото и да е... Важното е да се поддава на дресировка!"

Лъв: "Голяма, красива и дръзка котка, която не се състезава със собственика си в това кой е по-по-най."

Дева: "Да видим. Ще трябва да ставам точно в 7:30, за да го храня. В 10:20 ще ходя до магазина и ще му купувам храна за 4,38 лв. с включен ДДС..."

Везни: "Хммм... От една страна, кучето е добродушно, предано и пази къщата. От друга, котката е по-независима, изисква по-малко внимание и е много грациозна... Ох, не знам. Ти какво би си взел? А сигурен ли си?"

Скорпион: "Котка! Тайнствена и непредсказуема... Какво й е? "

Стрелец: "Кон, естествено! И да се надяваме, че ще има достатъчно енергия, за да издържи темпото ми!"

Козирог: "Аз ли ще му купувам храната?"

Водолей: "Хамстер. Ще му взема клетка с климатик, водоснабдяване и канализация... Ще му сложа тунелче, с което да може да преминава извън клетката и ще го огранича с фибростъкло... Не продават ли такива клетки? Простаци! Нищо, аз ще изобретя нещо много по-добро тогава..."

Риби: "Риби, естествено. Дори да ги забравя за седмица-две без храна и те измрат, бързо ще ги подменя... ако не забравя и това, де..."

днес по пощата получих порция зодиакален хумор и реших да си наспамя блога :)

Колко души от вашата зодия са нужни за да се смени крушка?

2011-03-29T14:15:00.000+03:00

Овен: "Само един. При това може да смени не само крушката!!!"

Телец: "Предпочитам естествена светлина. И абсолютно сигурни ли сте, че старата крушка е изгоряла? Мразя да хвърлям неща, които биха могли да са полезни!"

Близнаци: "Един вероятно е най-добрият вариант, защото ако са повече от един, ще се отплеснат в разговори и напълно ще забравят за крушката..."

Рак: "Четирима. Един рак и трима психотерапевти, които да помогнат за мъчителния процес на смяната"

Лъв: "Истинските лъвове не сменят крушки! Истинските лъвове намират някой друг да направи това вместо тях."

Дева: "Точно 1,655221 души в средностатистическия случай"

Везни: "Добре, де, ще го направя... освен ако ти не си така добър да го свършиш вместо мен, но явно си много зает в момента... тъй че ще го направя... И все пак, не искаш ли ти да го свършиш?"

Скорпион: "Нито един. Скорпионите не ги е страх от тъмнината!"

Стрелец: "Айде стига, бе! Я погледни навън... Слънцето грее, птичките пеят, животът е пред нас, а ти се шашкаш за някаква глупава крушка?!?!?!"

Козирог: "Нямам време за глупости."

Водолей: "Виж сега, енергията е материя, а дали материята е енергия още не е доказано, но със сигурност светлината е форма на енергия и тъй като електрическата крушка е материя...."

Риби: "Каква крушка?"

днес по пощата получих порция зодиакален хумор и реших да си наспамя блога :)

The Mental Health Hotline

2011-03-26T17:44:00.001+02:00

Последствията

2011-03-24T20:44:00.003+02:00

Както вече споменах на страниците на този дневник, онзи ден отидох да поспортувам след работа. Йогата сама по себе си е спокойно занимание, вярно малко трудно на моменти, но в комбинация с пилатес или каквото и да е там, става доста изморително. Не е спокойно. Ама хич. Обаче дава един чудесен тонус. За сравнение, класическата йога обикновено приспива. Този чудесен тонус от упражненията аз подсилих с цял литър фреш от портокал, който купих от магазина (колко е бил фреш е друг въпрос, но да се надяваме, че не са му добавили захар, например). Не бях гладна и не вечерях. Трябва да призная, че с цялото това изобилие на енергия, след това ми беше малко скучно в леглото, но на другата сутрин се събудих в най-чудесното настроение на света. Не си търсих петнайсет минути къде са ми краката, защото от самото събуждане имах усещане на пълен контрол върху телесните части. Такова усещане не съм имала много отдавна. И в изключително добро настроение тръгнах за работа. Обаче, вчера хич не ми вървеше. Имах намерение да отида да плувам в обедната почивка, но в басейна имаше група деца и се отказах. И не си спомням какво още не беше наред. Май беше твърде студено... До вечерта настроението ми се скапа тотално, а тази сутрин освен, че пак станах доста трудно, изведнъж бях поразена и от мускулна треска. Ама това е защото вчера не можах да плувам както си бях намислила.
Обаче, днес. Днес всичко се оправи. Времето се стопли. Плувах в обедната почивка - нямаше пукнат човек освен мен в басейна.
А утре? За утре съм се записала на някаква друга странна интердисциплинарна спортна програма. :)

Туко-що се сетих, че тази вечер ми се наложи и да качвам и стълбите до деветия етаж с все остатъци от мускулна треска, костюм с пола и обувки на високи токове. :)

Спорт

2011-03-22T20:43:00.003+02:00

Тази вечер реших да ида да поспортувам малко. Йогилатес. Бързам да ви кажа, че любимата ми поза е child's pose. Иначе, сигурно свалих едно кило само докато се опитвам да разбера какво трябва да направя. Как трябва да си поставя ръцете? Да си сложа крака къде? Как трябва да ми е гърбът? И какво трябва да правя сега с другия крак? На всичкото отгоре мацката даваше инструкциите на английски (мисля, че е рускиня). По някое време почнах да зяпам женките наоколо какви смешни работи правят.
След като се наспортувах, излязох в чудесно приповдигнато настоение навън, нищо че краката ми трепереха на токчетата, а чорапогащникът ми беше накриво. И след това се качих в автобус 111, пълен с най-мрачните и най-сърдити хора на света. Контрастът наистина беше впечатляващ. Сетих се за думите на брат ми, че той не обича да ходи по улиците на София, защото по улиците бродят орки. Очевидно също така се групират и придвижват към набелязаната цел с градския транспорт.

Ох, кръстът малко ме наболява нещо.

Работа в екип

2011-03-22T13:43:00.004+02:00

Моят колега понякога (винаги, когато общувам с него) ме докарва до физическо и нервно изтощение. Ето тук казвам, че умея да обучавам. Но мисля, че трябва това твърдение да го прецизирам малко: Умея да обучавам, но когато другата страна е поне малко възприемчива. Нали знаете, как по филмите американците започват да говорят много бавно и много високо на чужденците, които просто не разбират английски? Е, и аз така. С тази разлика, че се предполага човекът срещу мен да разбира английски. Също така се предполага да разбира от вътрешен одит. Оня ден, на три пъти се опитах да му обясня концепцията за крос-рефериране и накрая се отказах защото в крайна сметка кво ми пука дали я разбира тази концепция и дали го прави правилно. На него би трябвало да му пука. Днес пък морихме заедно една презентация. Ооо. Пауър-пойнтът вдигна ръце от него. А аз повишавах тон все повече и повече, и накрая преди да съм го ошамарила, напуснах стаята, докато той викаше след мен:
- Еленаа.. Еленааа...Еленааа
Аз нищо не чух. Той, обаче, излезе след мен в коридора, та нямаше как да се направя, че не го и виждам. Та я помъчихме още малко презентацията, а след това аз се измъкнах и отидох да си взема обяд. Междувременно, той беше успял да ми я прати отново за преглед с 50% от извършените промени, незапазени и с различен цвят всяка графика (Аз нищо не му правя! То само!). Разбира се, обади ми се и по телефона, и както разговаряхме изведнъж съобщи:
- Аз ще дойда.
Ами ела, ама аз уж ям....Дойде, седна ми на главата и завършихме тази презентация. И после се обяснявахме още петнайсет минути кога и на кого ще я пращаме и какво е имал предвид в и-мейла си той.

Life Coaching

2011-03-21T13:01:00.003+02:00

Преди известно количество години прочетох в една астрологична книга, че на такива като мен (няма да влизам в технически подробности) призванието им е coaching. Не, не да бъда треньор - макар че първоначално и аз така го разбрах и останах доста учудена. По-скоро в смисъл на life coaching. Нали разбирате има доста хора, които изпитват потребност да ги държат за ръката, докато предприемат решителни стъпки в живота. Ох, с това мое отношение, кой ще ме вземе да му държа ръката? Не, истината е, че съм голяма душичка. И още от съвсем малка хората ме ползват я за психоаналитик, я за изповедник. А и аз умея да гледам нещата от повече от един ъгъл. Което действа успокояващо. Поне на повечето хора. Тъй като има една категория, естествено, която предпочита да си се фиксира в проблемите и единственото, което очаква от другите е съжаление и внимание. С такива хора не бих могла да работя, защото не се държа така, както те искат. Опитвам се да омаловажа проблемите им.
Та, първо, като го прочетох това нещо в онази книга и ми се видя непостижимо. Но после в живота ми се случиха куп неща, които ми изкривиха перспективата. Да, дори и аз, като всеки друг, сама си поставям ограничения на разбиранията. Но поне съм наясно с този факт и не се инатя за глупости. После, започнах да чета Хави и си казах: Това и аз го мога. Да, умея да слушам. Умея да пиша (поне така си мисля) и умея да водя обучения (или поне така тълкувам светналите погледи, които казват: "най-сетне ги разбрах тия Стандарти"). Но... Голямото "но" е: Кой ще потърси life coaching в България? Е, имам изненада за вас - 22-годишната ми колежка има нужда от това. Тя така ми каза:
- Я, виж там, потърси някой coach, при който да ходим. Имам нужда от позитивни мисли. - тя също очевидно има нужда и от една шепа хапчета (витамини, мисля)
- Защо ти е life coach? Аз мога да го върша това за теб.
Ами да като начало ще се опитам да й обясня, че хубаво дупе се постига с упражнения, а не с глад.

Пълнолуние

2011-03-19T15:36:00.003+02:00

Ох, с тия полтър... духове у дома цяла нощ не можах да спя. Първо, се прибрах и намерих локва вода с неустановен произход. Добре де, произходът ми е ясен, само не ми е ясно кой е пуснал така рязко водата. После, тъкмо като щях да си лягам, парното изгъргори и водата се отече. После ми го пуснаха, ама нали се сещате, че аз така се сдобих с въздушна възглавница. После ми свири и шумя цяла нощ без да топли особено. Накрая го намалих съвсем и стана доста студено. СОТът ми се включва да ми писка на два пъти защото явно са спирали и тока. Та трябваше да ставам и да ходя до клавиатурата в коридора и да натискам произволни копчета. По едно време се събудих и установих, че спя по диагонал на леглото и главата ми аха-аха виси в празното пространство от едната страна.
А тази вечер има и пълнолуние и "луната е максимално близко до земята". Чак се чудя кого да извикам да ме пази.

п.п. А Венци - парнаджията го наводнила съседката от горния етаж през нощта. Казвам ви всичко е от луната - тя нали управлява приливите и отливите.

Бон Бон

2011-03-18T21:03:00.001+02:00

Нещо изпитвам нужда да сложа дупета в блога си:

Ама е мазен този пич.

Феномен

2011-03-18T20:16:00.002+02:00

Понякога изумявам дори самата себе си. Като днес. Прибирам се вечерта и откривам кротка, спретната локвичка по средата на пода в кухнята (а, подът явно е крив). Вдигам поглед по-нагоре и установявам, че целият плот е във вода. Със страх поглеждам към тавана, който изглежда сух. Качвам се на стол и проверявам. Сух е. Разглеждам мивката - не тече, отварям отдолу под нея - нищо им няма на тръбите. Отварям хладилника - работи. Отварям камерата на хладилника - е, камера като камера. Идва ред на съдомиялната. Суха. Отдавна не съм я използвала. Обаждам се на баща ми да се консултирам.
- Е, добре де, тя от някъде трябва да дойде тази вода. Мивката тече ли? Капе ли?
- Не.
- Е, значи имаш полтъргайст. Виж, там, потърси го по кьошетата! (и после на кого съм се метнала)
Поразсъждавах малко, докато бършех с парцала и измислих друго обяснение. Аз се прибирах днес на обяд за да ми монтират щорите в спалнята. След това, реших и да хапна, тъй и тъй съм си вкъщи, а трафикът точно по обяд е убийствен. Метнах една чиния в мивката и след това пуснах водата за да си измия ръцете. Предполагам, че точно тогава водата е плиснала зверски по шкафа, а аз в бързината дори не съм го видяла това. Или съм била твърде развълнувана от новите си красиви римски щори. Страхотен десен се оказа това, дето го избрах набързо.

Честолюбие

2011-03-17T11:43:00.004+02:00

Да ви разкажа ли как обидих мъжа на една моя приятелка? При това, това са хора, които познавам от години. И все съм си мислила, че аз ги познавам и те ме познават и няма как да стане недоразумение.
Първо малко предистория - чудесната ми нова практика откакто съм в новия си дом е да си оставям телефона вечер в другата стая в почивните дни. Не си го нося с мен в спалнята да ми звъни по никое време и да ме облъчва.
:)
Но дори без това предисловие - отивам на осми сутринта в хола - някъде към девет и половина и проверявам дали някой е звънял. Да, двама души. Мъжете на две от приятелките ми. Очевидно още към осем и половина сутринта. Стана ми и смешно, и приятно. За мен е повече от очевидно, че те бързат да си изпълнят задължението по поздравяване на женското съсловие още рано сутринта. За да им се махне от главата. И за да не вземат да пропуснат някого и после да им се цупят, и да са им сърдити известен (неопределен) брой жени. Аз, също така, изглежда се ползвам с някакво предимство, тъй като имам двоен празник. Сега, ако аз бях някоя фръцла, трябваше да им се разсърдя, че така по задължение ми звънят, а не искрено и от любов. Но аз фръцла не съм. Поне към мъжете на приятелките си някакви специални претенции за особено внимание нямам.
И реших да им пратя смс, с които да сигнализирам за вече будното си състояние за да могат те да ми се обадят и да ме поздравят. В случай като този етикетът не препоръчва аз да им връщам обаждането. От друга страна, не е коректно и да пренебрегна факта, че са ми звъняли, а аз не съм отговорила. Ако следващия път, когато звъннат, пак не вдигна по някаква причина, какво ще си помислят? А? Питам аз.
Така. СМС. Какво да напиша в този смс? Мисля, че е малко тъпо да напиша: "будна съм вече. обадете ми се сега!"? Вие какво мислите? Затова реших да се пошегувам. С хора, които си мисля, че познавам. И написах нещо от рода на: "много рано звъните бе". Резултатът беше, че единият ми звънна моментално за да ми честити, а другият, както разбрах доста време след това, ми се е обидил страшно.

Мили ми другарчета

2011-03-16T12:15:00.003+02:00

Мили ми другарчета, преживявам труден период. Не знам за какво и как да пиша. След като за пореден път се убедих, че хората не ми разбират чувството за хумор. Че смятат, че звуча унила, когато не съм и ядосана, когато не съм и ... за високомерието изобщо даже дума няма да отварям...
Не знам защо, но реших, че причината може да е в мен. :)
Освен това, отпуската и дребните съпътстващи проблемчета вярно ми размекнаха мозъка. Трудно се влиза в зоната, да си харесаш някоя тема и хубавичко да си я разчоплиш, когато мисълта ти едновременно потича в няколко различни и дори хаотични посоки. Не се чувствам унила, напрегната или разбалансирана, а по-скоро ... разсеяна. Short attention spams. Все едно съм Близнаци. Една моя приятелка, представителка на тази зодия, демонстрира изключително бърза мисъл, когато й обясняваш нови концепции, с което много бързо ме спечели, но пък както сама признава никога не е успявала да прочете една книга от начало до край - винаги препуска напред през страниците.

Докато ме нямаше

2011-03-14T16:21:00.003+02:00

Аз, както знаехте, имах рожден ден. И също така, както знаехте, бях в отпуска. И също така, очевидно, не бях на море през март. Голяма грешка. Стоях си тук. Първо, всичко беше наред. Отспах си. Намързелувах се. Прочетох си книгата. Изчистих най-накрая и дори започнах да спортувам, което отприщи невероятен прилив на ендорфини в мен. После дойде навечерието на рождения ми ден и бившият ми вече хазяин ми се обади за да ми каже, че са му пуснали фактура за неустойки от Виваком - четири месеца след прекратяването на договора. Ендорфините и приповдигнатото настроение избягаха някъде. Много мразя да се занимавам с вече приключени неща. Като го кажа това на един мой приятел и той отговаря:
- Е, ти сякаш от вчера си на земята.
Не знам от кога съм. Но от безкрайното повторение до припадък на едни и същи проблеми, аз някакъв напредък не отчитам нито в собственото си, нито в чуждото развитие. Дори, напротив.
Казах на бившия си хазяин (това все по-смешно ми звучи), че съм в отпуска, че сега не мога да се занимавам с това и го посъветвах да иде с копието от заявлението за прекратяване и да спори. Той ми се обади на другия ден, на рождения ми ден, за да каже, че нищо не е постигнал.
Рожденият ми ден беше хубав, прекарах го в чудесна компания.
След това, на девети сутринта, компютърът ми (лаптоп) примърка, помъчи се, помъчи се и накрая съвсем отказа да запали. И така започна моят Интернет пост (пост като пост, не като публикация)до днес, когато се завърнах на работа за да ползвам служебните ресурси.
Вчера бях организирала почерпка за рождения си ден. Заклевам се, вече повече нищо няма да се старая да правя за да го отпразнувам този ден. Оказа се, че съм обидила мъжа на една моя приятелка без изобщо да разбера и тя ми го съобщи още в началото на вечерта като тотално ми скапа настроението. Той не присъстваше под предлог, че гледа малкото дете. Освен това, разговорът беше превзет от счетоводни теми и теми, свързани с това как да се оправяме с тъпите колежки, с които се налага да работим. Опитах се да взема думата на няколко пъти (с вече скапано настроение) за да сменя темата и да си говорим за нещо, което и на мен ми е интересно. Не се получи.
Но пък се радвам, че получих един много хубав букет. А и лаптопът трябва да е готов днес.
И май имаше и други работи, но ги забравих вече.

Виваком ми честити празника

2011-03-07T20:46:00.004+02:00

Както несъмнено целият свят вече е разбрал, аз утре имам рожден ден. Аз обичам рождения си ден. Наистина съм разочарована от факта, че не ми обръщат достатъчно внимание. Че се чувствам длъжна, когато жена ми пожелае "честит рожден ден!" и "честит празник!", да й отговоря: "честит празник и на теб!". Че получавам същото ошмулено цвете, като (почти) всяка друга жена на този ден. Че мъжете са длъжни пред жените, майките и сестрите си, а жените са длъжни пред майките си. Защото всеки знае колко са изискващи майките. Понеже те имат специални права щом са ни родили.
Не ме разбирайте погрешно. Аз търпя да ме пренебрегват през всеки друг ден от годината, защо да не го изтърпя и на рождения си ден? Какво са това? Прищевки.
И сега, в навечерието на рождения ми ден, бившият ми хазяин ми се обади за да ми каже, че бил получил известие от Виваком за неустойки за прекратения интернет. Аз прекратих договора в края на ноември. В един изключително дъждовен ден, в който системата на виваком не работеше. Каква телекомуникационна фирма сте вие, при положение, че не можете да си осигурите свързаност с точките на продажба? В последните няколко месеца сметките си бяха нормални, включващи само таксата за телефонен пост. И сега изведнъж от някоя черна дупка в системата на Виваком пропадна известието за неустойки.

Политика за коментарите:

Това е лично място. Всеки има недостатъци. И всеки прави грешки. Освен това, всеки е способен да се разстрои от глупости. Поучителните лекции в такива случаи обикновено не допринасят много.

Нежеланите коментари включват:
- я се стегни!
- как можеш да говориш така за майките?!
– кокона

Желаните коментари включват:
- пожелания
- лични истории на почти апокалипсис, завършили със щастлив край

Нова луна в Риби

2011-03-05T20:50:00.003+02:00

Ох, това предрождено изтощение ще ме умори. Изчистих си къщата на два пъти. В рамките на два дена. Сготвих някакви салати. И хиляда пъти изтървах всичко по земята. Хич не ми спори. И чистенето така не отнема по-малко време. Сега се чудя кого да повикам да ми изглади чаршафите. Май ще е пак неволята. Може би ще направя компромис и ще изгладя само калъфките на възглавниците. Все пак е по-добре от нищо. Аз изобщо не бих ги гладила, но все пак минават през сушилня и после имат доста непредразполагащ вид.
Но книгата от около 1060 страници я прочетох. Сега в остатъка от почивката може би ще отделя повече внимание на гладенето. Ризите ми пък съвсем на нищо не приличат. Ей, тъй и още никой не ми е подарил дъска за гладене.
А на рождения ми ден съм поканена на гости. Аз казах, че при това положение ще очаквам изненади. Но после прекарах известно време опитвайки се да реша логистичната задача как да ида на това гости с торта ... и с някой подарък за попорасналия бебок. А те го дават снежно и много студено пак на осми.

А днес в магазина ме нарекоха "госпожа". Два пъти. Спирам да пазарувам от тях. :)

Съвети за родители

2011-03-04T13:13:00.002+02:00

Безспорно най-голямото признание за мен е, когато осем-годишно дете, вече пристрастено към шоколадите и сладкото, ми хареса зелената салата със спанак. Разбира се, в тази салата освен маруля и спанак, имаше още чери домати, гъби, патладжан, сирене от биволско мляко и свински врат. И глухарчета да бях сложила в тази комбинация, пак щеше да ги погълне.
Между другото, тия дни една моя колежка ме светна на още един номер със зелената салата. Като ми го каза първо бях цялата едно: хммм, но се оказа много вкусно. Стига да имаш естествена склонност към вегетарианството. Сваряваш една чаша бял ориз с малко сол и после го размесваш с предварително приготвена и овкусена зелена салата. Салатата може пак да включва спанак, а също и зелен лук, а и някой добре нарязан на ситно домат.
С това приключваме днешната лекция за здравословно хранене под надслов: "Как да притикаме зелениите в менюто на детето (и възрастния)". В следващата очаквайте рецепти за сладкиши с маскарпоне и цедено кисело мляко под мотото: "Калцият също е важен".

Humor

2011-03-03T12:56:00.002+02:00

Малко мъдрост от моята метафизична книга:

"a sense of humor, my dear Pilgrim
is a preciuos gift indeed - for it is synonymous
with a tuned-in intellect, and a highly evolved mind
as well as with spiritual profundity

know that there can be no wisdom where there is no humor
and, while all those with humor do not contain wisdom
they possess the initial sparks
conversely, all those with wisdom do possess humor

for, there can be no wisdom where there is no humor
and no healing laughter
a sense of ridiculous is a necessity for enlightenment
which is why Buddha chuckles

it would behoove you to always keep in mind
to beware of a man or a woman
who is unable to laugh at himself - or at herself
or at the entire Universal pattern of existence
for humor, you see, has as its foundation
a true and deep perception
of both the human and the galactic condition
revealing the person who possesses it
to also possess infinite compassion
and above all - a sense of perfect balance"

a също и:

"no one would have been invited to dinner as often as Jesus was - unless he was interesting and had a good sense of humor" - това последното било от комикс :)

Напред към промяната

2011-03-02T16:54:00.003+02:00

Днес денят ми тръгна супер от сутринта. А после се изроди до там, че почнах да изпълнявам секретарски задължения като да поръчвам храна и да приемам пици. Щото нашата фирма пести от секретарки... а не от директори ... но това е друга тема.
За да не остане някой с погрешно мнение, аз всички тия публикации за банки, телекоми и администрация, както и за лудите хора в метрото, ги пиша по-скоро през призмата на рационалното ми мислене, като одитор, а не защото имам някаква кой знае каква потребност да излея личната си болка, че не са ми обърнали внимание и че целият свят е в конспирация да ми вреди. Първо, това не е вярно. Вселената не се е наговорила срещу мен. Дори, напротив. Второ, на мен не ми пука за мнението на другите хора и това как се отнасят с мен. Аз не се засягам, че някой може да се пробва да демонстрира важност и пренебрежение пред мен, защото ако аз не се впечатля от този факт, той какво печели? С други думи, ако аз се направя, че не забелязвам позата, то значи, че цялото му представление е напразно. На тези глупости никога не съм се връзвала. Дори като малка.
Но чувствам някакси една обществена отговорност, която нося с лекота, да обръщам внимание на неадекватното поведение. Колкото повече се говори, колкото повече се показва, че се очаква нещо съвсем различно от тези хора, толкова по-вероятно е и нещата да се променят.

Тъпата банка ОББ

2011-03-02T10:13:00.004+02:00

Днес ще пиша за басизагубената банка ОББ, на която по стечение на обстоятелствата съм клиент. Просто, когато ти предложат избор между няколко банки, които включват Алфа Банк, Пиреос и Пощенска, човек все пак проявява малко здрав разум и избира най-малкото зло.
Значи тъпата банка по принцип е известна с това, че ти взема пари за това, че си държиш парите при нея, че ти взема пари за преводи, че ти дава ниски лихви по депозитите ти и т.н. Че те принуждава да се регистрираш за плащане на поне една битова сметка, за да ти даде кредит и всичкото това за да може да ти взема по още 50 стотинки на месец за тази ненужна услуга и още 30 стотинки на всяко едно плащане. При положение, че ако имаш карта на ЦКБ (където лихвата по картовата ти сметка е по-висока и таксите по преводите по-ниски) можеш спокойно, чисто и лесно да си плащаш всякакви сметки в epay без никаква такса за услугата. Можеш и да превеждаш пари по сметки в други банки срещу някакви си 40 стотинки мисля. Можеш да си плащаш данъците. И т.н., и т.н. Което аз и правя от години.
Банката е известна също така с това, че те кара да попълваш сума ти и формуляри на гише (за разлика от ЦКБ) и че по принцип има много лошо обслужване на същото това гише. Сега, за последното - последното не е вярно за клона на ОББ в Бизнес парка. Там всички служители са супер любезни. Това е факт. Но всичко останало си е в пълна сила. Какво друго е вярно също така за клона на ОББ в Бизнес парка? Това, че винаги в началото на месеца, банкоматът е празен. Естествено, банката има хиляди клиенти в Бизнес парка, които си получават заплатата около първо число. Логично е да се предвиди, че парите ще свършват по-бързо. Човек би си помислил, че един логичен мениджмънт ще зарежда този банкомат през два часа в тези дни... Знам ли...Лично аз не смятам, че трябва да се трупат опашки вътре в банката от псуващи клиенти. Само за да може да вземем от тези клиенти по левче на транзакция и да ги накараме да изпишат тонове бумащина. На мен така ми се струва, не знам. Ама какво разбирам аз от логика? Днес, просто ме изумиха като отидох в 10 часа да изтегля пари умишлено преди обедната почивка (когато всички теглят) и поне час и половина след започване на работното време на банката. И въпреки това, банкоматът беше празен. На втори март - преди четири! почивни дни и в началото на календарния месец. Това е лош мениджмънт. Лош. И вътре на каса имаше само една служителка, която да те размотава да попълваш бележки за теглене и отделно да си въвеждаш пин кода. И накрая за цялото удоволствие - един лев!
Повече от ясно е, че при първа възможност ще си тръгна от басизагубената банка ОББ.

Мързелива събота

2011-02-26T21:12:00.003+02:00

Днес цял ден се само-убеждавах да изчистя, но така и не се подадох. Понякога съм много опърничава. Може би, утре. Ако не утре, след около три дни. Отпуската ми по никое време се приближава с пълна сила и това ми държи в чудесно приповдигнато настроение през последните дни. Или може би е от плодовете? Не знам. Колегата започна да ми оставя бисквитки на бюрото, когато не съм в стаята. Остана и да ми пише бележки: "Познай кой!". Аз познах - не е трудно. Ама защо се чудя? Да не би да се тревожи, че много съм отслабнала? А, това си е негов проблем. Аз бисквитките веднага отидох да ги споделя с колежките Везни, които за сладкиши примират.
Забелязох днес, че самолетите летят твърде ниско. А също така че от небето падат предмети със страшна сила. Е, не от небето. Просто лапето от горния етаж мяташе през прозореца играчки и капачки на буркани. Май и буркан изпраска. Преди да е метнало и кучето, реших да се кача и да им обърна внимание. Отвори ми един тийнейджър, най-много на четиринайсет, но по-висок от мен.
- Струва ми се, че някой от тук хвърля предмети - опитах се да надвикам кучето аз (а, живо е още!)
- Предмети ли? Какви предмети?
В този момент от асансьора изхвърча подпалила бабата-портиерка, която е на смяна днес:
- Мони, ти как гледаш детето?! - и запрати един пистолет-играчка в краката му. - Всичко долу е в играчки.
- Да, и моя климатик - аз не знам дали да се обаждам, бабката може и мен да набие.
- Съжалявам.
- И слез да почистиш!

Гости за "новото вкъщи"

2011-02-24T13:54:00.002+02:00

В неделя имах гости - най-близките ми хора в София. Жената е най-добрата ми приятелка, а мъжът й е мъж. Сериозно и него го познавам от има-няма петнайсетина години. Всъщност, сега като се местих от старата квартира в "новото вкъщи", двамата с него и тяхната кола преместихме всичките ми дрехи, обувки, книги, цветя и незначително количество кухненски пособия. Той дори направи няколко извънредни курса за да разхожда напред-назад стария ми телевизор, който реших да даря на брат си, тъй като той спонтанно се оттърва от неговия преди около година без да отчете факта, че майка ни без телевизор не може да издържа дълго. Водолеите с техните фиксирани навици. Пълна досада.
След безкрайна поредица от уговорки и пренасрочване на датата, най-накрая моите най-добри приятели ми дойдоха на гости за "новото вкъщи". Разбира се, доведоха си и антуража - осем-годишно дете и баба. Това е най-добре възпитания антураж, който съм посрещала в новата си къща до този момент. За протокола някои от прежде-гостуващите ми наплюха дивана, а други го надраскаха. Спокойно, всичко е почистено. Трайни вреди няма. В този случай, антуражът използва дивана по предназначение - за сядане - бабата извади гоблен, а внукът - пиеспи и повече не им се чу гласа до края на гостуването*. Само по едно време детето увисна на врата на баща си и каза:
- Може ли да си играя?
- Ами, играй си! - направи се на ударен баща му.
- Ама на твоя телефон... - явно пиеспито е само за загрявка. Или омръзва, не знам. Мъжки работи.
После, по едно време бабата каза:
- Колко стана часът? М. не е учил.
И семейството се прегрупира за евакуация като на излизане ми взеха и боклука за да го изхвърлят.

*моля ви не се тревожете - нахраних ги преди това - това моето да не е казарма?

Смешко

2011-02-23T17:07:00.002+02:00

Аз обичам да се смея. Обичам да ме разсмиват и обичам да разсмивам. Имам слабост към остроумните разговори и малко английско чувство за хумор. Всъщност една от любимите ми кратки реплики от Пътеводител на галактическия стопаджия е, когато Форд Префект казва на Артър Дент:
- Това е, което вие на Земята наричате сарказъм, нали?*
Един път в този блог изброявах американските сериали, които харесвам. Само един бегъл поглед разкрива, че става въпрос за сериали, в които има остроумие. А не накълцани тела и безразборен секс. Бих харесвала и Д-р Хаус точно поради тази причина (остроумието), но за съжаление и там кървищата превземат екрана.
И днес ... Посмях се малко в коридора понеже премина една колежка, която пък винаги е захилена и метна 5-6 реплики... И след това получих следните коментари от различни хора:
- Еленкее, много си весела нещо..
- Кво става? Много необосновано весела си нещо.
- Що? Не трябва ли?
Седнах си на бюрото и се замислих защо така на колегите им изглеждам като болна като се смея. Не са ли ме виждали да се смея? Толкова ли двойнствен живот водя? Пуснах едно вътрешно-офисно проучване и едно в туитър и получих съвсем различен отговор. Нещо, което не би ми хрумнало. Проблемът е в другите хора явно. Те се дразнят, че някой демонстрира добро настроение, щастие. Та аз просто се смея защото някой ме е разсмял и ме е накарал да си припомня и да разкажа смешна случка и аз. Това е нормално човешко поведение и удължава живота. Освен това подмладява.

*Да, точно това е. А Дъглас Адамс между другото е зодия Риби. Само казвам.

All the world is a stage and ...

2011-02-23T12:07:00.004+02:00

...all the men and women merely the players*
Както споменах вчера в туитър, аз водя двоен (троен, четворен, петорен) живот. Никой на работа не знае, че имам блог и туитър акаунт. От време на време ми задават глупавия въпрос:
- Имаш ли фейсбук? - на което аз с удоволствие отговарям:
- Не.
И темата се приключва. Дори започват да ми обясняват как в Интернет могат да се срещнат много свестни хора. Знам. Срещам ги. Една от тях дори ми изнамери американска книга по антикварните книжарници в Бангалор и ми я прати с Индийските пощи. Без дори да се познаваме. Без аз да съм във фейсбук, а тя да има скайп. Е - оказа се, че моето слънце съвпада с нейния асцендент, но това нищо не значи. Нали?

*Shakespeare dears

Тук съм

2011-02-22T20:34:00.002+02:00

Тук съм. Не съм умряла. Добре съм.
Просто разсъждавам над каква тема да пиша. Отдавна се върти в главата ми една шокираща, поучителна и доста лична тема. Всъщност, публикациите често се оформят в главата ми предварително. Например, докато съм под душа. После е хубаво да я изпиша, докато я помня още. Че иначе върви трудно. Не обичам много да се повтарям. И изобщо да правя каквото и да е по два пъти. Като ходя някъде да свърша нещо, после обикновено се връщам по друг път. Скуката може да ме умори. Е - имам си рутина - неща, които повтарям ежедневно. И ми харесва да го правя. Но винаги мога да се откажа от тях. От днес за утре. Даже, от днес за днес. Единственото нещо, от което трудно бих се отказала, е от ежечасното пиене на вода. Мразя да пътувам и да няма лесен достъп до нормална питейна вода. Мразя да се настанявам в хотелска стая в град, в който не знам дали е препоръчително да се пие вода от водопровода, без да съм си осигурила вода за когато ожаднея. Крайно време е да стана и да си взема чашата с вода. H2O делириум
Та тази поучителна и най-вероятно твърде дълга публикация почти я сътворих една вечер. В главата си. Но не я изписах. И сега й е отложен пак стартът. Докато отново й дойде моментът.
Радвам се на книгата, която индийката ми прати. Имам малко свободно време за четене и като се прибера вечер гледам да чета нея. Книгата е емоционално наситена. И инфрмативна. В областта на метафизиката. Вие, например, знаехте ли, че астралните близнаци (родени на една и съща дата (една и съща година, разбира се), долу-горе в един и същи час)дори си приличат физически и им се случват сходни неща в живота? Те не са еднакви хора с еднаква съдба. Душата е различна. Но приликите са шокиращи. Всъщност, изглежда дори двойниците на известните мъже така ги избират - из сред астралните близнаци.
И други интересни неща научих. Но не искам да плаша Ники, че той се тревожи за мен.
В други дни публикацията се лее, докато пиша. Не е сътворена предварително. Като днес.
Преди няколко дни се усетих, че правя странни граматични конструкции и в блога и в туитър. Конструкции и думи, нетипични за мен. Явно някой ми влияе. И знам кой е. Затова премахнах вредното влияние. Но и Каролина ще трябва да махна от рийдъра, че тя пък ми разваля английския. Още ми е трудно да преглътна факта, че един преподавател по английски (native) се справя така отчайващо със спелинга и с анализа на литературните произведения. Но какво чудно има? Хората не са съвършени. В крайна сметка колко от българските преподаватели по български език и литература и по математика действително знаят и разбират това, което преподават?

Try Walking in My Shoes

2011-02-17T20:12:00.000+02:00

Love, Love, Love*

2011-02-16T13:12:00.003+02:00

Имам най-готиния десктоп на света. А помните ли тази снимка?
Върху романтичния ми десктоп, обаче, се мъдрят папки, които ме разстройват. В тях има файлове, на които трябва да наблегна. Да свърша известно количество работа, стискайки очи. Когато работя, аз трябва да постигна едно специфично ниво на концентрация, което ми позволява да направя нещо без очевадни грешки, като в същото време внимавам да не се задълбочавам, защото ще намеря дефекти на изначално поставената задача. А не искам да водя безсмислени спорове, в които аз се опитвам да обясня какъв е проблемът, а другата страна не го разбира / не го чува и иска от мен само да го свърша проклетото нещо, така, както тя е казала. Което и правя. Върша проклетото нещо. Но си стискам очите и гледам да не мисля за него. Много е натоварващо.
Айде, след това кратко словоизлияние, отивам да се пробвам втори път да отворя някоя от папките. Стискайте ми палци!

*преди 2 лета видях една картина в Созопол, която много ми хареса. Трябваше да си я купя.

Политико 2

2011-02-15T12:20:00.002+02:00

Преди около година, при едно от посещенията ми в Атина, бях едната вечер на турски ресторант. О, беше много вкусно. Храната беше много хубава и ядох с удоволствие, макар че аз хич не ги обичам тези късни гръцки вечери. Но трябваше да ида - за да не ми се обиди шефчето. Когато пристигнах, обаче, бях неприятно изненадана от факта, че той беше поканил също и брат си и кум си. О, не се безпокойте! Те си платиха уискитата отделно. Храната и виното, което вървеше с нея, разбира се, бяха платени общо за сметка на компанията. Нямаше как да се раздели.
Така че, оказах се на късна служебна вечеря сама жена - българка, която не говори гръцки, с четирима мъже - гърци. Да бяхте ме предупредили и да не идвам та да не ви развалям кефа. Айде, братът на шефа се оказа от мълчаливите мъже, но кумът му беше многознайко. "Специалист" по недвижими имоти в Банско. По едно време прекрачи границите на всякакъв добър тон и започна цветущо да ми обяснява колко е лош сървисът в България. В едното изречение казва, че е страхотна далавера да идеш на ски в България в сравнение с Алпите, а в следващото ми се кара и ме държи лично отговорна за това, че качеството на услугата е много лошо. Ами лошо е, ама е и евтино. Това си мислех аз, а също и: "Слушай какво, глупако, ти си се натресъл на служебна вечеря, аз съм дама и съм чужденка и ти си позволяваш да си груб с мен на масата. При положение, че все пак аз имам основание да съм на тази вечеря." Предполагам, че тези мисли успях да ги предам с поглед, щото шефът най-накрая се усети да го озапти малко.
Не знам точно защо се сетих за тази история сега. Имаше някаква причинно-следствена връзка.

Водна ондулация

2011-02-14T14:02:00.002+02:00

Много е интересно да общуваш с 20-годишни. 22 - годишни. Те сякаш идват от една съвсем различна планета. Добре. От една съвсем различна България. Първо, че не изглеждат на двадесетина години. И дрехи, и поведение, и процедури, които си правят. Второ, че гледната им точка към света на мен ми изглежда някакси без основи. Друго си е да имаш спомени от социализма и да разбираш някои шеги. И трето, понякога истински ме разсмиват. Като, например, като ми дадат съвет да поискам от фризьора да ми направи "водна ондулация". Знаете ли какво е водна ондулация? Най-обикновено навиване на ролки в домашни условия. Хаха. Още ми е смешно. Водна ондулация. Някакси по научно звучи.

Процеси, процедури

2011-02-09T17:46:00.002+02:00

- Омагьосана съм от процесите, които правите.
- И ние сме зашеметени.

:)

Ram that I am

2011-02-08T16:02:00.003+02:00

Well, I'm Fish but nevermind. Туко-що, си получих книгата от Ниити.
Много съм развълнувана и доволна. Аз тази книга я искам долу-горе от 5 години, от момента, в който разбрах, че съществува. Пробвах да си я поръчам. Но тя отдавна е изчерпана и може да се купи само втора ръка, а амазон не желаят да я пратят в България. После спрях да я търся. В крайна сметка, книгите идват при теб, когато им дойде времето. Преди около година коментирахме нещо на блога на Ниити, тя ме пита дали съм я чела тази книга, аз казах, че не съм защото не съм успяла да се сдобия с нея и след това получих и-мейл, който казваше: "Елена, аз ще ти я намеря и купя тук, и после ще ти я изпратя." Щото Ниити е лъв* и просто ей така й хрумна да ми направи подарък. Аз пък не се дърпам. После мина още известно време, може би половин година и получих следващ и-мейл: "Елена, намерих ти книгата. Сега ще ти я пратя." И после мина още известно време. Докато получих следващия и-мейл, че книгата вече е пратена. Тогава започнах да се притеснявам. Остана и да ми я загубят. Днес, получих известие, че трябва да ида да си я взема от пощенската служба на Митница София. Метнах се на едно такси. Щастлива съм да докладвам, че за около един час успях да ида от Бизнес Парка в Младост 4 до Митница София, която е край Централна автогара, да си освободя книгата и да се върна пак на работа. Забележително. Освен това, видях как се образуват опашките. Аз, още като пристигнах се метнах на гишето, което ми бяха обявили в съобщението, там си попълних данните набързо и след това пощенската служителка ме прати на съседното гише, където нямаше никакво означение освен номер. Нямаше и служител, който да те обслужи. Почаках, зад мен бързо се формира опашка от десетина човека. Аз понеже съм човек, който или чака търпеливо или прави нещо по въпроса, но в никакъв случай не съм от хората, които чакат нетърпеливо, т.е. мърморят, заедно със съседите си по съдба, реших да направя нещо по въпроса и отидох на предишното гише да отбележа:
- Извинете, но там няма никой.
- Еее, ами ще чакате.
(да чакам? колко? защо? кой ще й каже да се върне защото има клиенти за обслужване?)
Върна се. Мъж. Митничар. Той ме разпитва знам ли изобщо какво е това, което ми пращат. Е, оказа се, че знам. Върнаха ме на предното гише да платя 4 лва и накрая ме пратиха на последното гише, от което да си взема самата книгата. Там жената беше много любезна. А аз вече супер щастлива след като я хванах в ръцете си тази твърде желана книга й пожелах: "Приятен ден" на излизане. После се метнах на едно друго такси. Те там край автогарата са много. Върнах се на работа, нахилена до уши.

*а сигурно и защото е индийка (и живее в този впечатляващ град)

Питанки

2011-02-07T16:30:00.002+02:00

А някой забелязва ли, че денят става все по-дълъг и слънцето все повече грее? Аз забелязвам. Вече е 16.30 и въпреки че моят офис е така проектиран, че слънце в него почти никога не влиза, поне забелязвам, че съседните сгради са огрети. А да не говорим колко хубаво беше вчера в моя хол в четири и половина следобед...
А може ли някой да ми каже защо "Легенди за страстта" е хубав филм? Освен очевидната причина - Брад Пит? Добре де, и кривата физиономия на Антъни Хопкинс към края... Иначе, аз през цялото време си мислех "какви идиоти са мъжете". Какво му е хубавото да ходиш на война? Какво му е хубавото на това да се отличиш в сражение? И защо постоянно трябва да правиш на всички напук? И да събираш скалпове. Както и да е. Това са си мои мисли. Женски мисли. Но да не ми разправя никой, че ние жените сме били нелогични. Щото е много логично като си имаш млада булка да те прихване да ходиш на война. Че и да си повлечеш братята... И да не споменавам пак скалповете и картините с ваденето на сърца. Като малка съм чела Майн Риид, Карл Май и Джек Лондон защото така трябва, но никога не съм ги харесвала. Може би единствената книга на Джек Лондон, която съм харесала е тази за Сонома Вали. Ясно защо, нали?

Твърде много ин

2011-02-04T11:57:00.003+02:00

Мислите, които минават през полузаспалата ми глава, а също и през наболяващия ми ме гръб (който първо си мечтаеше за котка, а вече и за мъж), е дали да не се пробвам да почна да ходя пак на басейн. Но ми се струва твърде рисковано. Може да взема да заспя във водата и да се удавя. Или да се разболея. Може гърбът ми окончателно да ми се обиди. И после иди се оправяй. Зимата е твърде много ин, аз съм твърде много ин - получава се дисбаланс, в резултат на което аз нямам сили почти за нищо. Но плуването и то е ин. Трябва ми слънце. И то много. Слънце и горещина.

Езиковият инстинкт

2011-02-02T11:06:00.004+02:00

Мисля, че не съм помрънкала още в този блог, как докато аз съм нямала телевизор, някой е решил, че трябва да гледаме всеки божи ден Шепот от отвъдното. Ако не е Шепот от отвъдното, е Анатомията на Грей, ако не е Анатомията на Грей е онзи другият сериал, в който така наречените лекари очевидно само спят един с друг, помежду си и в кръг (такава е рекламата, ако имате наблюдения, че в сериала се случва и нещо друго, те са си за вас). И накрая: Отчаяни съпруги. Пфу! Отчаяна съм. Толкова много канали, а човек няма какво да гледа.
Реших кардинално проблема - чета книги. В момента препрочитам отново Езиковият инстинкт и пак се скъсвам от смях докато ми обясняват сложни лингвистични концепции. Книгата е написана с изключително чувство за хумор, а допълнителен бонус е, че е много добре преведена на български език - чувството за хумор е запазено, примерите от английския език са прецизно обяснени, а на места има дори адекватни примери от българския език. Ще ми се да беше тук с мен книгата за да цитирам някое особено смешно изречение. Помня, че след като надълго и нашироко обясняваше как работи хипотетичният словокомбинатор (при което дори на мен ми причерня) авторът изведнъж каза: Ако не сте захвърлили все още книгата...
Езикът не създава мисленето, правилата не създават езика, напротив, езикът се нагажда към мисленето и действителността такава, каквато е. Всички хора се раждат с една универсална граматика (система от взаимозависимости), която само чака да се напълни със съдържание през критичните първи четири години от развитието на детето в зависимост от това къде се е родило то. Майките не преподават на децата понятия като "съществителни" и "глаголи", нито изнасят сложни лекции как те се съгласуват - не, всичко това е предварително заложено в човешката глава като очаквания.
Книгата се занимава основно с езика, но цитираните изследвания и теории от различни области на науките, които се занимават с човека (психология, биология, когнитивни науки, социология, културология) всъщност насочват към едно и също изследване - как работи умът и що за животни сме ние хората.

Стачка

2011-02-01T16:56:00.004+02:00

Днес май съм в стачка. Чета newsweek, шавам по интернета. Намерих този супер cartoon blog. Изчетох го целия - той е само 6 страници. Таз-седмичният нюзуик още не съм го прочела целия. Но за пореден път си мисля - абе защо чуждите списания, вестници, сайтове ги списват толкова добре? Пък нашите са под нивото на посредствеността. Не всички. Но повечето.
Стачката не е резултат на осъзнато решение, а на изключително силно нежелание да правя каквото и да било. Ами така става като ми скършат и без това крехкия ентусиазъм за работа.

soxkissmyass

2011-01-31T17:36:00.004+02:00

Днес се изнервих (изнервиха ме) и за да се разсея пих кафе с колежките. Разсеях се успешно, но кафе и нерви не обещават ранно лягане тази вечер. А тъкмо уж вече си отспах и реших да идвам навреме на работа. Ама то пък що ли и да идвам?
Днес също така установих, че имам голям тригон между Слънцето, Уран и Веста и един пич изкоментира, че това му прилича на "развитие на по-висшето съзнание" - ами да - ето накъде трябва да се насоча. Но преди това ще взема да си направя резервациите за морето през март. То и без това големият тригон ми е във водни знаци.

Супа топчета

2011-01-31T12:26:00.003+02:00

Преди повече от две години имах интересен разговор с две гръцки колежки. Млади момичета. Разговорът беше на маса на открито, вечерта през лятото в пешеходната зона на Атина. Колежките ми се извиниха, че не знаят добре английски - нямат богат речник и не знаят как се наричат много неща защото ... английската кухня не е вкусна. Знаят много думи на италиански защото италианската кухня е толкова вкусна:
- Кажи някои традиционни български манджи!
- Ааа, ъъъ, мусака?... То и вие имате, ама нашата е по-различна.
Разговорът не се получи. Почувствах се неудобно, че не мога от раз да изрецитирам цял списък с традиционни български гозби. Нямам достатъчно голям интерес нито към яденето, нито към изтъкването на българщината. Но покрай блога на американката, която живее в София, установих, че все пак вече бих могла да направя подобен списък. Може би дори да дам някои насоки как се приготвят някои неща.

Take a Part of Me

2011-01-29T14:08:00.001+02:00

Само ние с теб сме еделвайси

2011-01-27T17:34:00.002+02:00

Баща ми има една любима реплика от някакъв скеч:
- Шефе, всички тук са паламиди, само ние с теб сме еделвайси.
Обикновено го казва в контекста на дълго и задълбочено обсъждане на това какви страшни идиоти са останалите хора:
- Изобщо, само ние с теб сме еделвайси.
:)

София (за кой ли път)

2011-01-26T22:56:00.002+02:00

Ох, не мога. Против всякакви правила ще напиша трета публикация за деня. А утре пак ще ми се спи. Всъщност нищо няма да пиша. Защото е твърде късно, а аз обичам да се изразявам ясно. Затова и и-мейлът към външните одитори го оставих за утре. Но ще ви привлека вниманието към ето тази публикация - към видеото вътре, към тона на авторката относно видеото и към коментарите отдолу.
За протокола - аз съм от Русе - смятам, че е по-красив град и с по-подредена архитектура, но какво от това? Комплекси са това да се сърдим цял живот, че "са направили едно село столица". Пак за портокола и София е красива - има си планина за фон, има много паркове и центърът е подреден - само, че не си личи защото е затрупан с хора, коли и мръсотия. Пренаселеността и лошата подръжка са проблемът на София, а не това, че някой я е строил грозно. Изключвам новото строителство, което се пръкна в последните години. Но тя простотията избива навсякъде. Колкото повече хора, толкова по-голяма вероятност. И накрая и аз изпитвам особени чувства към Пловдив. Изпреварва с няколко дължини всякакви останали претенденти . Но въпросът е, че всъщност всички знаят за Пловдив, знаят и за Римския театър и за Стария град. Що пък да не отбележим какво си има София?
И аз защо се разписах толкова много? По-добре да спра сега. :)

Новите съседи 2

2011-01-26T21:57:00.003+02:00

Няколко думи за новите съседи. Тези отдолу и отгоре. За този отсреща вече се разбрахме. Злато момче.
Съседът отдолу явно е свръхчувствителен. Добре, че аз съм толкова тиха и кротка душа. А и не влача след себе си периферия от деца и кучета. Само по празниците имах малко гости, заради които се наложи да разпъвам дивана, с което очевидно също малко го поизмъчих. Така се получи. За пръв път ми беше. Поблъсках го малко в пода, докато му хвана цаката. То и ток нямаше тогава. Но пък като го разпънах един път, след това изобщо не го прибрах, докато не изгоних гостите.
Съседите отгоре. Ами шумни са. Имат съвсем неочаквани изблици на шум в най-неподходящото време. Спомням си, че една нощ, когато бях полу-болна (но трябваше да ида на работа на другия ден), току ми спираха и ми пускаха чалга. Чудех се какво да предприема защото вече си бях легнала, а не ми се разхождаше в студа да правя забележки. Съседите отгоре са обзаведени с две малки деца и едно малко вресливо куче. И майката е вреслива. Това го установих по време на празниците - доста начесто вдигаше скандали. Както казах, те не са шумни постоянно. Но изненадващите изблици на шум са отвъд всякакви граници. Брат ми спа една нощ на онзи диван и на другия ден изкоментира:
- Какво стана снощи? Аз имах чувството, че над главата ми премина ураган.
Те, за щастие, повечко шумят над хола. А и аз съм видяла много по-лошо. Но снощи. Снощи ураганът беше над главата ми. Децата търчаха напред-назад и крещяха. И това след 11 часа. Хиперактивност. И накрая, в единадесет и трийсет гръмна музиката пак (ако може да се нарече музика). Този път излязох от леглото (спи ми се, ама, много!), облякох дънките, анцуга и якето над нощницата, сложих някакви джапанки и се качих на горния етаж. Представих се и ги помолих да намалят шума, а също и по принцип да започнат да се съобразяват с това, че под тях вече живее човек.
- Шумни сте.
- В какъв смисъл? Дайте ми пример, когато сме били шумни - повиши ми тон майката.
"Точно в този момент", си мисля аз. Накрая ми трясна вратата с едно: "Хубаво". Сега се сетих, че трябва да ида да им направя забележка и за това да не си тупат покривките и одеялата през прозореца. Гадничко е да имаш трохи и други хранителни отпадъци на перваза на прозореца си.

Вреемеето е супеер

2011-01-26T12:47:00.003+02:00

- Айде да ходим да ядем. Гладна съм.
- Ооо, то много студено днес...
- Как ти се излиза в този студ?
- Ами, гладна съм.

За информация на всички мрънкала - навън времето е много приятно - грее слънце, няма вятър, не е опасно заледено ... няма много хора :) Не спрях да се усмихвам. Усмихвах се и докато си хапвах сама двата сандвича докато един батко ме гледаше с умиление. Не ме съдете! Става въпрос за Онда сандвичи - по същество те представляват една филийка с нещоси отгоре запечена. Единият се хапва на три хапки. Всъщност, трябва да си призная, че вторият малко ми се опъна. Но очи гладни ... както казва един приятел.
Хм. Аз този батко май го познавам. Май преди две години се мъкнеше с един друг батко, с когото вече не разговарям. То технически погледнато онзи не ми беше батко. Ама така се казва. Не ме съдете! Аз съм от тези, които се представят за петнадесет-годишни.

Зимна хибернация

2011-01-25T13:11:00.002+02:00

Втори ден поред се успивам, а едва вторник. Сега гледам през прозореца снежинките навън и си мисля колко по-добре бих ги гледала от дивана вкъщи. А също така бих подремнала малко с удоволствие. И парфюмът ми днес мирише така сладко, унасящо. Днес е един перфектен ден за почивка. Зимна хибернация.

SuperStrong

2011-01-21T22:02:00.000+02:00

Вампири по обяд

2011-01-21T12:33:00.004+02:00

Аз в Интернет си имам оазис на спокойствието. Те даже са два. Ето ги:

The Fluent Self и Astrology Expressed

Помагат ми да си запазя разсъдъка в морето от мръсотия.

Хави забележително успешно успява да продаде налудничавите си идеи на доста голяма група от последователи. Не знам как успява. Аз опитвам да ги продам на майка си (което е напълно изгубена кауза), но дори и някои от най-напредничавите ми приятелки не са способни да ги приемат. Учудвам се на нейните способности. Може би всичко зависи от мащаба. Сред океана от възможности винаги ще се намерят рибки и за твоя влак. Но не това е важното в случая. Важното е, че по принцип обичам да чета този блог. И че той дава утеха.

Нийти използва един много по-отдалечен и иносказателен подход. Така както говорят по принцип духовните учители и конспираторите. Подход на сещай се. Ти вече трябва да имаш някакви знания, някакъв ключ за да разшифроваш и оцениш това, което казва поемата или публикацията в проза. Този блог също дава утеха.

А що се отнася до злободневните теми и мръсотията... Мисля, че суфите имат поговорка, която гласи нещо като:
"Ако обърнеш сърцето си към мрака, то ще се изпълни с мрак"...Т.е., не може само малко да надничаш и да стоиш на безопасно разстояние. Рано или късно ще прихванеш от порока, който изследваш. Ще започне да ти се струва нормално и рационално поведение. Ще почнеш да го оправдаваш и пред себе си, и пред другите. Това си е древна езотерична истина, която стои и в основата на разбирането, че за да влезнат вампирите, първо трябва да ги поканиш. Или злите окултни сили. Или социопатията.

To Cry or not to Cry

2011-01-18T13:14:00.003+02:00

В неделя бях на рожден ден и се видях с едни мои приятели, които не бях виждала отдавна. Те започнаха да си припомнят как са се нанясали навремето в новото си жилище и какъв ремонт са правили. Жената си взела отпуска да помага и един ден мъжът се прибира и я вижда да реве:
- Що ревеш?
Опънал й се един квадратен метър от старите тапети на стената, който не успяла да свали.
Е, ти, поне си имаш пред кой да ревеш, си мисля аз. Вчера обмислих внимателно варианта с реването и стигнах до извода, че то така парното няма да се оправи и затова извиках комшията. Той го обезвъздуши и то криво-ляво проработи. В 4 часа тази сутрин пак ме събуди новообразувалата се въздушна възглавница в спалнята. И в хола имаше нова, но по ирония на съдбата там не шуми, когато се образува. Само е студено. Пак не ревах. Написах и-мейл на фирмата, която ми продаде апартамента. Да видим как ще реагира този път. Миналия път като процедирах по този начин, изпрати майстори, които отстраниха проблема.
Освен това, се примолих на един колега да скочи до Бриколаж с колата и да ми купи от тези прословути ключета, с които се работи уж по-лесно и не се налага да молиш напълно непознати хора за помощ.
Освен това, още от неделя сутринта, когато се образува първата въздушна възглавница, преследвам един Венци за да му кажа "да долее вода в системата". Този Венци аз все не успявам да го засека и все моля разни други хора да му предадат - имам предвид двете баби-портиерки или собствената му дъщеря (или поне момичето, което живее у тях и което ме уведоми, че е отишъл "да вземе мама"). Струва ми се, че никой не е предал тази моя молба. Тази вечер ще отида пак аз. А от утре ще спра да поздравявам бабите-портиерки.
Отбелязах ли някъде, че тази сутрин станах в 4 сутринта?

Каква е разликата между котка и жаба? Всичко е във възприятието.

2011-01-16T09:53:00.002+02:00

Аз никога не съм била момиче, което си пада по плюшените играчки. Никога не съм се прехласвала по тях. Обаче една моя приятелка, която знае, че се прехласвам по котките, но не смея да си взема (преди използвах оправданието, че съм под наем), реши да ми подари за един рожден ден играчка - плюшено котенце. И книга ми подари тогава. Книгата е много хубава, но е една от най-потискащите и едновременно плашещите книги, които съм чела. Една от тези книги, които няма да си причинявам повторно.
Спомням си, че когато извадих играчката от подаръка, казах:
- Много е хубаво... какво е?
- Коте! Не виждаш ли?!
Котето изглежда така, както биха го нарисували в някой сериал за малки деца. И е в тревисто зелено, жълто и оранжево. Много е хубаво, наистина. И веднъж като ти кажат, че е коте, установяваш приликата.
В никакъв случай не прилича на жаба.
Показах го гордо на един младеж успешно преминал границата на 25те години:
- Виж какво коте си имам.
- Това не е котка, бе. Това е жаба. Обаче защо й е толкова дълга опашката?
Показах го и на един младеж, успешно преминал границата на втората година. По-точно дадох му го да си играе, докато си говоря с майка му. На тръгване той събра и изнесе всичко де що можеше от вкъщи и вече на вратата се обърна и каза:
- А жабката?
- Първо, това не е жаба, а коте. И второ, то е на Елена. Не може да ти го даде.
Сега докато бях болна и пазех леглото, майка ми отбеляза:
- Еее, какво жабче имаш...
- Не е, жабче, бе. Коте е. - промълвих с гробовен глас аз изпод завивките...

А моята приятелка каза:
- Ох, трябваше жълто да ти купя навремето...
- А, не, зелено си ми харесва.
Наистина си ми харесва. Учудващо, но това е един от любимите ми подаръци.

Виваком и коледарските геги. Чувствам се странно.

2011-01-14T21:55:00.005+02:00

Нещо, което занимава мислите ми от известно време насам. Знаете ли коя е най-успешната ми публикация? Ето тази. Не мога да ви опиша по колко различни начина може да търси човек информация в интернет за (направата на) коледарски геги и кукерски маски. Трябва да отбележа, обаче, че никой не търси по луди начални учителки. Или това е всеизвестен факт или само аз така мисля. Донякъде си обясних засиленото търсене през декември, но Коледа отдавна отмина...Ооо, чакайте - кукерите тепърва предстоят.
Да бях знаела - щях да разпитам приятелите си по-подробно и да дам тук пълно описание как се изготвят тези училищни проекти. Макар че аз разглеждах въпроса от друга гледна точка тогава.
Моята приятелка каза, че във втори клас няма такива проекти. Това е чудесна новина. Но пък ми каза, че лудата им учителка иска от децата да си носят абсолютно всичко всеки ден, независимо от това какви предмети имат. Раницата става толкова тежка, че дори на бабата й тежи. Какво говоря? Тя е твърде тежка дори за моята приятелка. Заглеждали ли сте се някога по лапетата в градския транспорт, които ходят сами на училище? Те буквално се огъват наобратно под тежестта на раниците си.
Другата вечна тема е: как да се оправяме с Виваком. Радвам се, че тук мога да помогна. Повече от изчерпателна съм.

Училище за флиртове

2011-01-14T14:03:00.004+02:00

И като си помисля, че има училища, в които се предполага да ти обяснят как да флиртуваш. То флиртуването е ужасно лесно и естествено женско занимание. Въпросът е какво да правиш после със жертвите.
Най-големият трик общо взето е да слушаш внимателно и да обръщаш внимание. Да задаваш въпроси, свързани с това, за което ти говорят и да показваш, че наистина се интересуваш. Хората обичат да се интересуват от тях. Е, добре, Рибите, Скорпионът и Водолеят не обичат да им се вреш в живота. Но пак, последните два, обичат да им се възхищаваш. И нищо не могат да направят срещу това. Достатъчно е да отбележиш някой факт, когато те са се проявили и да внимаваш комплиментът да е искрен (особено що се отнася до Скорпиона) и готово.
Е, малко цинично ми звучи публикацията до този момент. Всъщност за мен това е доста естествено поведение и не изисква специални усилия и стратегии. Аз винаги слушам внимателно, винаги се интересувам от това, което човекът говори и когато видя, че някой рисува хубаво, например, гледам да го похваля. Аз вярвам в поощрението чрез отчитане на успехите, а не чрез критикуването и нахъсването за състезание и себедоказване.
Обаче, това "винаги" е пресилено твърдение. Защото понякога просто избягвам хората, които не искам да слушам, поради една или друга причина. Ама, какво да се прави, ако ми се наложи да ги слушам, пак ще ги слушам внимателно. Как ще реагирам вече е отделен въпрос.
Понякога, доста често, не се налага нищо да правиш, а просто да стоиш на автобусната спирка и да чакаш автобуса, както, със сигурност, ще потвърди всяка девойка.

Вулгарност

2011-01-13T16:13:00.003+02:00

Аз реших тук да напиша един трактат за вулгарния език. Не че е неприлично да се използва и само лицемерите го заклеймяват. Но просто е грозен език. Език на агресията и първичността.
Аз съм от гръндж поколението. Фен на алтернативната музика. Но дори тогава, в началото и средата на 90-те, не смятах, че скъсаните чорапогащници и изпадналия вид на наркоман са красиви.
ОК съм и със сексуалната революция на 60-те и еманципацията на жените, но не смятам, че жените трябва да захвърлят сутиените. Особено някои жени. Същото важи и за обезкосмяването.
Разбирате ли? Всичко е въпрос на естетически категории. А тя естетиката е част от етиката на всеки човек по отделно и на обществото като цяло.
Та, за вулгарния език, който понякога се обявява като акт на протест срещу лицемерните норми на обществото... Ами пак ще ви напомня за Йоко Оно и за сутиените. Някои норми са си за добро.
Вулгарният език е грозен език, думите носят негативна конотация, отблъскващо-натуралистичен е и е свързан с агресия. Което е нормално защото по принцип е присъщ на мъжете. А агресия е другото име за тестостерон.
Не че има нещо лошо в мъжете, тестостерона или активното начало.
Ама защо пък трябва да се преминават всякакви граници? Защо младите момичета трябва да са агресивни? Защо трябва да използват грозен език? Кой им натрапва в съзнанието, че това е начинът да оцелееш и да си готина? Разбираемо е, че децата, изоставени в домове или отгледани в лоша семейна среда, също стават самите те безчувстени и агресивни. Те това са видели и така разбират света. Но другите откъде го попиват?
Просто понякога простащината и агресията действително ми идват в повече. Започвам така глобално да се замислям за света на къде отива. Друг път си припомням, че това е просто мръсната пяна, която излиза на повърхността.

Писано след известен период на нездравословно кликане от туитър профил на туитър профил.

Един обикновен ден

2011-01-11T14:14:00.003+02:00

Много ми е трудно сутрин да ставам от леглото. Не, това не е правилно. Много ми е трудно сутрин да се измъквам от леглото. Аз си се събуждам сутрин сама преди алармата на телефона, чакам я да се включи, след това си я изслушвам цялата мелодия( една много приятна мелодия), докато накрая, след около 10на минути, тя се самоизключи. И след това си лежа още малко. И така сигурно минават 40 минути - един час. Не е нужно да казвам, че после закъснявам за работа. Ами не ми се става. Събуждам се, но не искам да стана. А сега с тези мъгли положението стана още по-тежко. Прозорецът на спалнята е много голям - почти цяла стена и още не съм му поръчала щори. Така че сутрин като се събудя и погледна през прозореца - там, където преди имаше супер гледка към града, сега има - нищо. Едно бяло нищо. За къде да става човек и да ходи на работа? Където щом погледне през прозореца и ще вижда пак същото бяло нищо.
Между другото, преместих си орхидеята в спалнята и тя започна да цъфти. Това е много важна новина. Само няколко пъпки дадоха фира. Обаче, освен повечето светлина, си трябва и подход. Забелязах, че много добре реагира на обръщения като котенце и писанче. Аз този подход го използвам към всичките си цветя - няма дискриминирани. Дори това, което ми дере ръцете при всеки удобен случай, бива наричано хубавото ми цветенце и получава искрените ми извинения, че поради небрежност го заразих с въшки, докато третирах азалията, а те в крайна сметка май дойдоха от магазина с орхидеята. Ми така е като приятелите ми са тръгнали да търсят цвете за мен в самото навечерие на осми март.
Днес следобедът ми мина доста тягостно. Предполагам защото реших да се въздържа от флиртове по служебната поща. Вчера отметнах за една седмица напред. Нека си почине малко от мен младежът. Имам един гръцки колега, на който пращам всяка седмица разни отчети (какво съм свършила по един проект през седмицата). Не се отчитам на него - просто той отговоря за събирането на едно място на тази статистика. А за какво после я ползват не я ясно. Опитът показва, че досега доста глупости съм пратила без да бъдат забелязани. И този младеж винаги с ентусиазъм ми отговаряше: много благодаря и ми пращаше целувки. Те гърците щедро ги раздават целувките - имат ги за поздрав и все налитат да те целуват, когато не са те виждали отдавна. Аз, обаче, имам достатъчно хладно поведение за да отблъсна повечето желаещи освен колежките и шефа.
И в един момент и този младеж спря да ги праща целувките, но продължи да ми пожелава хубав уикенд или хубава седмица (в зависимост от това дали ми отваря и-мейла още в петък или чак в понеделника на следващата седмица). Явно наистина мога да бъда много хладна.
Вчера се наложи да си попълня тайм-шийта за последните девет месеца, защото ми го поискаха, а аз бях спряла да се занимавам с него още в края на март миналата година. Това е един друг отчет, в който попълваме къде си влагаме изобщо всички часове. Него пък се очаква да го пращам на секретарката на гръцкия отдел, но изглежда и него за нищо не го ползват, защото тя беше пропуснала да ми напомня да го пращам в последните девет месеца. Та докато се занимавах с тази изключително напрегната работа, с която само високо-интелигентни хора като мен, могат да се справят, естествено започнах да си отварям календара на срещите и да си чета старите и-мейли за да се сетя кога какво съм правила. И така стигнах до старите и-мейли с целувките. И, разбира се, нали ми е скучно и досадно веднага пратих и-мейл в отговор на неговото текущо пожелание за хубава седмица: А днес целувки няма ли? И така започна един много приятен следобед, през който се размени много лична информация и се изказаха предпочитания кой при какви условия би отишъл на почивка на Канарските острови за рождения си ден. Младежът и той е Риби. И на него му подаряват орхидеи за рождения ден. Освен това, според личното му мнение аз съм една много красива жена и си заслужавам всяка целувка защото с мен много лесно се работи. Ех, много приятен следобед.
Тайм-шийтът също го приключих и пратих. Освен това, стигнах до следния извод за себе си - няма с кого да си говоря. Няма с кой да се шегувам. А това за мен е много важно. Не че изобщо няма такива хора около мен. Има дори повече от един. Но всичките са все много заети и ми отделят много малко внимание и доста нарядко.
Ето затова пиша в блога.

Тази вечер съм любопитна

2011-01-07T21:06:00.002+02:00

Аз разсъждавам за ето тази девойка:

Откакто се появи този клип и имам чувството, че това е мъж. А тази вечер след като изгледах и този:

и чувството съвсем се засили. Пък и с това сценично име, което е избрала.

Офис живот

2011-01-07T20:29:00.003+02:00

Разговор в коридора. Аз и един колега подпираме ксерокса и гледаме представлението, което изнасят двама колеги - мъж и жена:
- Здрасти! За много години!
- Ооо, здрасти! Аз не те познах..
- Защо?
- Ами, днес, понеже петък... аз съм свикнал да те виждам официално облечена... и по-висока.
- А днес? Ниска?
- Не...ама нали на токчета - пелтечи все повече младежът.
В този момент девойката се обръща и регистрира любопитните ни физиономии. Колегата реагира бързо:
- Ооо, Ани, това ти ли си? Аз пък ...
- Да бе, и аз не можах да те позная - включвам се и аз.
Колежката се залива цялата в смях и си влиза притеснена в стаята, а колегата до мен измърморва под нос:
- Аз съм свикнал гола да те виждам ... пък днес с дрехи...

a rant

2011-01-07T16:39:00.002+02:00

Аз наистина много мразя да моля за помощ.
Обаче съм обикновен потребител на служебен компютър и служебна мрежа. И установявам в последните месеци, че компютърът се задъхва. Всеки ден си намира нещо да стърже. Служебната поща и интернет експлорерът все едно ги карам да копаят нещо. Не знам каква е причината. И да се опитам да разбера, не мога защото достъпът ми е ограничен. Да не говорим, че нямам администраторски права за каквото и да било. Добре, аз съм одитор. Нека така да бъде. Както е редно. Ще водя чрез даване на добър пример.
И въпреки вътрешното ми нежелание най-накрая се обадих на хелпдеска в края на миналата година. Описах си симптомите. Обади ми се един младеж. Поцъка нещо по компютъра, пусна един ъпдейт на офиса, отбеляза, че нортънът се включва по никое време и ми изтри кукитата (абе! аз да не съм малка бе! отдавна си ги трия сама). Общо взето нищо не оправи. Днес се набрах отново и пак им пуснах заявка в хелп-деска, че ми виси пощата като прани гащи в аутбокса сума ти и време. Да не говорим как почва да стърже по някое време компютърът и аз го рестартирам начесто-начесто. Обади ми се пак същият младеж и ми обясни, че нищо не може да направи. Че не знае.
- Да няма някакви проблеми с настройките?
- Какви настройки?
- Ами не знам... за мрежата
- А аз за мрежата нищо не знам.
После видях, че е десктоп администратор. Хубаво. Ами свържи се с мрежовия. Аз съм потребител. Казвам какви са ми симптомите. Вие трябва да анализирате и да установите каква е причината и да я отстраните. Нали затова има една централизирана точка за приемане на оплаквания. Нали по принцип ИТ потребителите са лаици. Нали затова са им забранени правата да не вземат да оплескат нещо.
ААААААА.
Ще ви напиша констатации!
А на всичкото отгоре аз съм едно от тези приятни редки изключения сред представителите на женския пол, което може да разговаря с ИТ-та.

Гривната ми. Ах.

2011-01-05T21:17:00.003+02:00

Днес, си счупих / скъсах любимата гривна. Първо зъбите, после гривната, какво още? Пъпките на орхидеята изсъхват една по една без дори да се разтворят. Но затова аз съм виновна - оставих я на пагубното влияние на роднините. Какви са тези хора дето си оставят телефоните до нежното ми цвете, бе?
Гривната ми е подарък от една приятелка може би от преди 4 - 5 години. Сега има подобни, но не и същата. Моята е от Кипър донесена. А там ги правела някаква латиноамериканка. На една бижутерска тел са нанизани разни сребърни фигурки и едни стъклени топчета тип билюрчета. Червена е. Колко мъже са се впечатлили от красотата й. Нали знаете мъжете като си харесат някоя жена - оглеждат я от главата до петите и почват да й правят невероятни комплименти като се почне от ноктите на краката и се стигне до дамската чанта. А после като им се обадиш да споделиш:
- Скъсах си любимата гривна. Червената. Помниш ли я?
- Не.
Ах. Добрата новина е, че телта се пречупи докато ръката ми беше на бюрото. Така че събрах частите и сега просто трябва да ида някъде, където правят подобни бижута и да помоля да ми я нанижат наново. На нова тел. Това се оправя. Но сигурно ще отнеме време.
Другата добра новина е, че аз гривни имам много.

А ето с тази песен побърках майка ми по Нова година, защото постоянно си я припявах, докато тя гледаше един филм с голям съспенс:

По едно време и брат ми се включи - убедена съм нарочно.

Толерантност

2011-01-03T13:57:00.004+02:00

аз: нещо съм станала твърде нетолерантна към простотията вече
аз: трябва да е от възрастта
аз: :)
ники: мне... простотията е станала твърде натрапчива ;)
аз: да
аз: навсякъде вече - все едно някакъв стандарт
Sent at 13:56 on Monday

Ох, славабогу, не само аз си го мисля това. Няма ми нищо. Не съм станала мизантроп. Все още. Просто досадната популация на простотията се е умножила отвъд нивата на толерантност. Като при комарите. И вече дразни. Дразни. Дразни.

Пътуване

2011-01-01T16:03:00.002+02:00

Отново ми се падна пътуване. До екзотична страна. През последните няколко дни и нощи в главата ми подмолно се промъква мисълта за почивка на море през март. Така или иначе смятам да взема отпуска около рождения си ден. А като се прибавят и почивните дни за трети март... Хубаво би било човек да не виси тук, затрупан до ушите в сняг и мръсотия. На море през март. Задача с повишена трудност защото съм твърде страхлива и твърде чувствителна за заобикалящото ме, та да избера традиционна дестинация като Египет или Куба. Всъщност, струва ми се, че в Куба никога няма да поискам да ида. Поне докато те живеят по този начин. А и в момента нямам международен паспорт. Така че ще трябва да се задоволя с Европа. Някъде на юг от Испания и на север от Африка. Островите с най-добрия климат в света. Досега обикалях интернета. Ама нещо сигурно неправилно го правя защото не не можах да намеря нещо конкретно като оферта или съвет. Нищо де, аз цял апартамент купих с всички съпътстващи глупости и станах специалист по парно, та едно море през март ли няма да си организирам?

Почивка

2010-12-27T15:57:00.003+02:00

Честита Коледа!
Аз прекарах коледните празници болна. Два дни в леглото - на 24ти и 25ти точно. Не съм яла коледни и пред-коледни манджи, не съм си говорила с майка си и даже нямам много ясни спомени от тези дни, които май освен всичко друго бяха и доста топли. Спомените от нощите са много по-ярки, но затова пък много по-нежелани. По едно време ми беше доста мъчно за мен си. Аз и днес не съм в перфектна кондиция, но поне ми светна пред очите. Знаех си, че така ще стане. Добрата новина е, че съм отпуска тази седмица. И по всичко изглежда, че тази отпуска ще си я прекарам в неправене на нищо. Макар че имах някои намерения преди... Преди да се разпадна съвсем на съставните си части.
Тази сутрин накарах майка ми да ми направи баница с късмети. Падна ми се пътуване.
А снощи прочетох една нова книжка (нова за мен)- Брида на Паулу Коелю. Хареса ми.

Новите съседи

2010-12-21T15:06:00.003+02:00

За всички, които се интересуват, съседът ми е много готин. Хубав, възпитан и много усмихнат. Вчера ми монтира телевизора към стойката. Изглежда по-малък от мен. Това не е проблем. Проблем е, обаче, че има и съседка - човекът не живее сам. Ако живееше сам, едва ли щеше да му хрумне да си купува такава красива елха:
- И сега ще си я украсят - това го казва майка ми, която ми е на гости и е основният двигател зад активизирането ми най-накрая да купя телевизор и да пусна кабелната услуга.
Мисля, че майка ми допринесе и за това, съседът да бъде пуснат да ми завинтва винтовете.

Добре

2010-12-15T10:21:00.005+02:00

- Тя, мъжко момиче.
- Да, бе, аз я виждам, че е мъжко момиче.
Мъжко момиче - друг път. Просто не съм глезла. И не обичам да моля за помощ. Аз и за посоката не обичам да питам. Сигурно в това отношение приличам на мъж. Но опитът показва, че колкото пъти съм решила да попитам за нещо, обикновено получавам: а) отговори: "не знам. не съм от тука."; б) отговори, които не отговарят на въпроса; в) грешни или подвеждащи отговори. Така че отново се убеждавам, че първоначалната ми стратегия да си следвам собствената комбинация от интуиция и логическо мислене е била правилната. Интуицията и здравият разум вървят заедно. Вие не знаехте ли? Не може само на едното да разчиташ. Понякога рационалното мислене погажда страшни номера.
- Добре. Ама ти нямаш телевизор.
- Не. Не съм стигнала още до него.
- Добре. Линда Гудман.
- Да. Знаеш ли коя е?
- Не.
Техническият ръководител на обектите на фирмата, която ми продаде апартамента, има паразитни изрази. Единият е: да, бе, а другият - добре. Слага ги на най-неподходящи места. Но мога да разбера как е развил този навик с годините. Така, докато говори, той през цялото време се съгласява с теб. А на практика не е така - той си казва мнението, дава ти наставления и задава въпроси, но през цялото време изглежда така сякаш сме се хванали под ръка като близнаците Туидълди и Туидълдъм, и пристъпваме щастливо в Страната на чудесата. Не му научих името, но знам, че е зодия Везни, а жена му Рак и че миналата година са правили 50 години от сватбата. Да са живи и здрави!
През цялото време докато ние водехме този леко налудничав разговор, един Васко (зодия Рак и той) се потеше и затягаше и уплътняваше един кран от общата инсталация на парното за блока през един малък отвор, който направи в гипсокартона. Защото, естествено, този кран от общите тръби, който се намира на територията на моя апартамент, прокапа, направи петно, че дори и дупка в окачения таван. Навремето не се разбрали с домакинката на блока кой ще плати за подмяната на тези кранове и те си останали така и неподменени. И сумата изобщо не била голяма.
Васко трябва да дойде тази вечер да си довърши работата и да замаже някое и друго петно по стените, оставено от другите майстори. Вчера, докато той си почиваше и пушеше в коридора, бях инструктирана от техническия ръководител да му дам, като дойде пак, някой лев. Казах ви, че само изглежда налудничав.

Извънземни

2010-12-11T10:27:00.003+02:00

Аз имам ново яке. То е дълго, златисто, обемно и с яка и рамене малко стил 80-те, понеже, нали, тази тенденция пак се позавърна. Честно казано аз тази мода никога не съм я харесвала - не ми стои много добре. Въздъхнах с облекчение, когато отминаха 80-те, а и 90-те и дойде тенденцията на истинските жени. Защото повечето жени не са закачалки, по които да трупаш излишни обеми или да окачваш брезентови чували.
След като снощи се намръзнах в женственото си розово палто, днес метнах отгоре златистото яке, нахлупих една шапка до веждите и излязох навън. Стъпвах гордо и наперено както подобава на един транс-галактически посланик. По улиците се разминавах с представители на други раси. Всякакви топчести или по-продълговати форми, пристегнати с ярки шалове. Обикновените земляни със секси ботушки и палтенца по тялото бяха изпаднали в ступор. Имах чувството, че всеки момент ще се счупят. Затова аз през цялото време разхождах най-приветливата си усмивка. Струва ми се, обаче, че това още повече ги уплаши.

Свещ

2010-12-10T11:40:00.004+02:00

Не мога да разбера защо никой не ми вярва като му кажа, че съм уморена. Като полу-загасена свещ съм. Ще видите вие като изгасна съвсем. Под "вие" имам предвид тия, на които съм благоволила да кажа, че съм уморена и които пет пари не дават, ами продължават да ме тормозят.
Може би защото повечето хора са свикнали да слушат преувеличени оплаквания и мрънкания от всякакви особи, които обичат да са център на внимание и да се суетят около тях. Аз не искам никой да се суети около мен. Точно обратното. Искам да ме оставят на мира.
Или може би защото другите хора съдят по себе си и не могат да си представят как може някой да се умори от нещата, от които твърдя, че съм се уморила аз. Напротив. Тях кавгите ги зареждат с енергия. Чудесно е да налагаш волята си над други хора. Опияняващо е. Чувстваш се много важен. Само че не и аз.
Или притежаването на вещи. Какво? Да си ги галя ли сега? Не отричам, че красивото и хармонично обкръжение влияе добре на уморената душа. Само че при мен още не е стигнало фазата на хармоничното. Изглежда като един безкраен проект, който няма край. И не ми се ходи да разговарям с поредния човек и да се правя на много важна, докато избирам пердетата. Още по-малко искам някой твърде ограничен човек да ми се прави на много важен и да ми разправя абсолютни глупости. Щото като ми разправя абсолютни глупости, аз ще трябва да намеря от някъде енергия да го прекъсна и да кажа: "Виж, какво, мой човек, говориш ми абсолютни глупости. Няма да стане така, ами ще стане еди как си." След което той ще се опита поне още десетина пъти по десетина различни начина да ми продаде неговата гледна точка. И аз още десет пъти ще трябва да му кажа: "Не, не така, ами така."
И накрая вече съвсем ще угасна.

Зъболечение

2010-12-07T11:34:00.005+02:00

Предупреждение: Да не се чете от хора със слаби нерви!*

Вие сигурно се чудите какво правя аз през последните три дни? Ето отговарям - ходя на зъболекар и пътувам назад във времето.
Аз имам един проблемен горен кътник - той кътникът не е проблемен сам по себе си - просто хиляда пломби му правиха вече и те все рано или късно падат. А колкото повече се дълбае, толкова повече. Първата беше в пети клас (първата ми пломба в живота изобщо). Издържа някъде до към 2000-та година и падна. Отидох при зъболекарката на брат ми, тя ми я направи и то така че след няколко седмици пак падна. Отидох на рекламация в същия кабинет. Направи ми я друг лекар и то много по-зле защото падна сигурно само след една седмица. Отидох за трети път в един почивен ден и намерих една дежурна зболекарка, която беше с две специалности - и зъботехник и лекар - е, тя вече я направи. Така че издържа десетина години. В последните седмици през главата ми се прокрадваше мисълта, че е редно да отида на зъболекар вече. Все пак от десет години не бях ходила. Но го отлагах за след Нова година. Е, в петък вечерта пломбата пак падна. Или част от нея. Или една от многото пломби на този зъб. Не знам.
Ето така в събота сутринта се озовах в Студентски град на зъболекар. В най-големия дъжд. Дежурната лекарка беше много внимателна. Разчопли ми два зъба. Каза: "Ауу, как си го изпуснала този кариес да стане толкова голям? Аз изобщо не очаквах - изглеждаше като повърхностен." Похвали ме, че почти не отлагам зъбен камък, запечата ми два повърхностни кариеса на мъдреците с детски пломби. И мъдреците ми явно са много хубави. И съобщи, че за този нещастен, свръх-дълбан зъб, който още си е жив, трябва да се направи някакъв специален инлей, за който тя ще ми вземе отпечатък, но самата "пломба" ще я направят в лаборатория и трябва да дойда в понеделник вечерта да ми я залепи. След това ме изпрати по живо, по здраво с два разчоплени зъба (един за инлей и втори с неочаквано голям кариес) и с обещание за един трети зъб, на който също трябва да се подмени пломбата. Така че в неделя сутринта пак в Студентски град. Този път не валеше и можах повече да поразгледам през прозореца на автобуса. Много се е променил да знаете! Аз не че не бях ходила и преди 3-4 години, но той и от тогава много се е променил. Просто... Сега май само лошо мога да кажа. За разлика от едно време. Нищо, че едно време имаше сигурно само един магазин и едно пазарче за плодове и зеленчуци. Но едно време в Студентски град имаше изключително и само студенти. Атмосферата беше чудесна. Освен това си беше безопасно да обикаляш в 2 часа през нощта от купон на купон. Не като сега.
При неделното ранде-ву със зъболекарката ми беше раздълбан и третият зъб, но поне един от другите два беше най-накрая пломбиран. Обаче, след като ми разчопли този зъб на долната челюст и съобщи, че за него вече й трябва и сестра да ми картира езика (боже, какви думи!). Така че останаха два зъба за понеделник вечерта. Отивам аз вчера и срещам за първи път сестрата. Колкото лекарката е спокойна и деликатна, толкова сестрата е джаста-праста и неделикатна. И с телосложение като на санитарка в лудница. Затиснаха ме на стола, пъхнаха ми хиляда неща в устата. И като ми натисна и горната челюст с това, с което се пече пломбата. Абе, жена! Абе, аз не мога толкова да си отварям устата, бе! И по едно време чувам:
- Ти не можеш ли да дойдеш за инлея в сряда вечерта? - пита сестрата. Не мога да разбера защо ми задават въпроси, когато очевидно не мога да отговоря. Отворих отчаяно очи.
- Не, спокойно, аз ще си го залепя. - това го казва лекарката.
- Ама ще ти е трудно.
- Не, спокойно. Ще го залепя.
Да, бе, ти щото много помагаш, си мисля аз. Само ми създаваш допълнително стрес. Приключиха с мъчението на този зъб. И сестрата почна да се суети да си тръгва. Извинява ми се, че мъжът й бил Николай и трябвало да се прибира.
- Няма нищо. (иди си! моля те!)
След това, след като ми дадоха няколко минути почивка да се възстановя психически и сестрата най-накрая да си тръгне, лекарката ми залепи и специалната пломба на специалния зъб. Много интересно изглежда. На мен все едно половина ми зъб е срязан по хоризонтала и се прикрепя една фалшива част към него за да го имитира все едно е цял. Скъпо е това удоволствие. Но пък зъбът си е жив и не виждам защо някой трябва да ми го умъртвява. И без това достатъчно мъка е видял.
Накрая лекарката ме откара до вкъщи. Това е защото съм сладурана, предполагам.

*И без чувство за хумор.